Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
За по-малко от час четиримата пленници изкопаха трап с диаметър около три и половина метра, на дълбочина им стигаше до вратовете. Единият поиска на японски вода. Лейтенантът кимна и войник донесе кофа, пълна с вода. Четиримата китайци започнаха да гребат един по един с шепи от водата и да я пият жадно. Изпиха почти цялата кофа. Екипите им бяха почернели от кръвта, калта и потта.
Лейтенантът накара двама от войниците да изтеглят каруцата при трапа. Ефрейторът отметна брезента, под него имаше четирима мъртъвци. Бяха със същите бейзболни екипи, както пленниците, и също очевидно бяха китайци. Явно бяха застреляни, екипите им бяха целите на черни кървави петна. Над труповете вече се виеха рояци големи мухи. По петната кръв лекарят прецени, че са мъртви от около денонощие.
Лейтенантът заповяда на четиримата китайци, които бяха изкопали дупката, да хвърлят телата в нея. Без да кажат нищо, с безизразни лица, мъжете свалиха труповете от каруцата и един по един ги пуснаха в трапа. Всеки от труповете се приземи с глух звук. Номерата, написани върху екипите на мъртвите мъже, бяха 2, 5, 6 и 8. Ветеринарят ги запомни.
След като китайците хвърлиха труповете в дупката, войниците ги завързаха за близките дървета. Лейтенантът вдигна китка и се взря с мрачно лице в часовника си. Сетне погледна някъде към небето, сякаш търсеше нещо. Приличаше на началник на гара, който стои на перона и чака много закъснял влак. Всъщност обаче не гледаше нищо. Просто протакаше. После се извърна към ефрейтора и му заповяда отсечено войниците да умъртвят с щиковете трима от пленниците (номера 1,7 и 9).
Бяха избрани трима войници, които заеха позиция пред тримата китайци. Войниците бяха по-бледи от осъдените на смърт. Китайците изглеждаха твърде уморени, за да се надяват на нещо. Ефрейторът им предложи по цигара, но те отказаха. Той върна пакета в джоба на куртката си.
Лейтенантът и ветеринарят бяха малко по-встрани от войници.
— Гледайте — каза лейтенантът. — Ето ви още един начин на умиране.
Лекарят кимна. „Не го казва на мен — помисли си той. — Казва го на себе си.“
Офицерът обясни тихо:
— Най-бързо и лесно е да ги разстреляме, но имаме заповед да не пилеем и един-единствен куршум, особено пък за китайци. Трябва да пазим боеприпасите за руснаците. Да убиеш с щик не е толкова лесно, както изглежда. Между другото, докторе, в армията учили ли са ви как да боравите с щик?
Лекарят обясни, че е ветеринар в кавалерията и не е обучаван да борави с щик.
— Ами за да убиеш човек с щик, трябва да направиш следното: първо го промушваш тук, под ребрата. — Той показа малко над стомаха си. — После правиш с острието голям дълбок кръг, за да разкъсаш органите. След това натискаш нагоре, за да пронижеш сърцето. Ако само го наръгаш, нищо не постигаш. Това непрестанно се втълпява на войниците. Наред с нощните нападения ръкопашния бой и боравенето с щик са гордостта на императорската армия. При това е по-евтино от танковете, самолетите и оръдията. Е, можеш да се обучаваш колкото си искаш, но в крайна сметка пронизваш сламено чучело, а не човек. На чучелото не му тече кръв, то не крещи, червата му не се изсипват на земята. Тези войници тук всъщност никога не са убивали така човек. Аз също.
Лейтенантът погледна ефрейтора и му кимна. Той излая заповедта на тримата войници, които застанаха мирно. После отстъпиха половин крачка назад и насочиха остриетата на щиковете всеки към своя пленник. Един от младежите (номер 7) изръмжа нещо на китайски, което прозвуча като псувня, и се изплю предизвикателно, но слюнката не падна на земята, а се стече отпред по бейзболния му екип.
При следващата заповед тримата войници забиха с невероятна сила щиковете в китайците. После, както бе обяснил и лейтенантът, завъртяха остриетата и ги насочиха нагоре. Виковете на китайците не бяха много силни и прозвучаха по-скоро като стон, сякаш целият въздух от телата им бе излязъл внезапно през едно-единствено отвърстие. Войниците извадиха щиковете и отстъпиха назад. Ефрейторът отново излая заповед и мъжете повториха съвсем същото отначало: промушиха китайците с щиковете, завъртяха ги, забиха ги нагоре и ги издърпаха. Ветеринарят наблюдаваше вцепенен — имаше чувството, че се раздвоява. Беше и убиецът, и жертвата. Усещаше и как щикът пронизва тялото на жертвата, и болката от разкъсаните вътрешни органи.
Китайците се гърчиха в предсмъртни мъки много по-дълго, отколкото той би могъл да си представи. От пронизаните им тела на земята изтече огромно количество кръв, но дори с разкъсани органи те продължиха да потръпват конвулсивно още известно време. Ефрейторът разряза с щика въжетата, с които китайците бяха завързани за дърветата, после нареди на войниците, които не бяха участвали в екзекуцията, да издърпат повалените тела до трапа и да ги пуснат в него. И тези трупове паднаха с тъп звук, ветеринарят обаче долови, че той е различен от звука на предишните трупове — вероятно защото тези китайци още не бяха издъхнали.