Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ако го направи, може ли след това да ни върне Илит? — попита Патрик.
Акий погледна Ерик и Арута и и двамата му кимнаха. Акий се обърна към Патрик и отвърна:
— Не, не може. За да има някакъв шанс да върне Илит, ще му трябват три пъти повече мечове. Може да задържи сегашните си позиции, освен ако Фадавах не хвърли цялата си сила на север — което той няма да направи, щом като придвижва войниците си на юг, за да задържи Крондор — но херцог Карл не може да завземе Илит.
— Ваши благородия и господа — каза принцът. — В такъв случай Ла Мут, по необходимост, се оказва наковалнята. — Погледна Оуен Грейлок и добави: — Милорд маршал, вашата армия се налага да бъде чукът.
— Много е малък чукът, Патрик — въздъхна Оуен.
— Така е, но Кеш е разположил сили по южната ни граница, останките от флотата ни държат на разстояние пиратите на Квег и Дърбин, а някои източни крале напоследък стават доста напористи — каза принцът. — Налага се да се справите с това, с което разполагате.
— Та това са едва двайсет хиляди мъже срещу… Колко? Сто хиляди? — възкликна Оуен.
Патрик отвърна спокойно:
— Не можем просто да им позволим да задържат каквото са завладели, докато решим другите си проблеми, нали?
Въпросът му бе посрещнат с мълчание.
Патрик изгледа всички присъстващи и каза:
— Много добре съм запознат с грешките на предците ми. Взимали сме всяка педя земя от някой друг, за да създадем Западните владения. Само Ябон се е присъединил доброволно към Кралството, и то само защото сме ги спасили от Братството на Тъмната пътека, иначе са щели да рухнат. Но единствената причина да съществува баронството Даркмоор е онзи разбойник — предтеча на капитан Ерик, който се оказал твърде костелив орех и било по-лесно да го направят кралски благородник и да му оставят земята, която вече бил завладял, отколкото да го убият и на негово място да поставят някой видиотен племенник на краля. — Патрик повиши тон. — Били са направени и други подобни ходове, благодарение на които доскорошните врагове са се превръщали във верни васали. — Гласът му се извиси почти до вик. — Но да бъда прокълнат в Седмия ад, ако позволя някакво проклето копеле да продължи да се титулува „крал на Горчивото море“ и да властва над моя принципат. Ако Фадавах постигне това, ще е само през трупа ми!
Даш и Джеймс се спогледаха. Не беше нужно да си казват нищо. Принцът бе пределно ясен. Оуен Грейлок и Ерик фон Даркмоор, и каквото бе останало от армиите на Запада, трябваше да върнат принципата без никаква външна помощ.
Оуен се окашля. Патрик се обърна към своя рицар-маршал и каза:
— Да?
— Друго има ли, ваше височество?
Патрик дълго мълча и накрая каза:
— Не. — Обърна се към мъжете в стаята: — Ваши благородия и господа, от този момент всички сте под командата на маршал Грейлок. Приемайте заповедите му като мои лични.
После сниши глас.
— И боговете дано са благосклонни.
Принцът стана и излезе.
Благородниците замърмориха оживено.
— Ваши благородия! — каза Оуен.
В залата отново настъпи тишина.
— Тръгваме в поход утре сутринта — заяви Грейлок. — Очаквам авангардът ми да е в Рейвънсбърг до вечерта, а съгледвачите да са под стените на Крондор до края на седмицата. — Изгледа ги един по един, след което довърши: — Знаете си задълженията.
Мъжете заизлизаха един по един. Ерик застана пред Даш и Джеймс и каза:
— Вие двамата — с мен. — После се обърна и тръгна към една малка странична врата.
Братята завариха в стаята баща си, а след малко влезе и Грейлок.
— Исках само да ви уведомя — каза Оуен на братята, — че на вас ще се възложи най-мръсната и най-неблагодарна задача.
Даш се усмихна.
— Страхотно!
Джими изгледа намръщено брат си и попита:
— Каква?
— Джими, ти поемаш командването на специалната ни предна единица.
— Специална предна единица?
Арута кимна.
— Него — рече той и посочи Даш.
Даш завъртя очи към тавана, но не каза нищо. Отдавна беше свикнал да е под командата на по-големия си брат, когато работеха заедно.
Арута обясни:
— Оуен казва, че му трябват две ловки копелета, които да действат в тила на врага. — Усмихна се на синовете си. — Уверих го, че дори бащинството ви да е спорно, сте достатъчно ловки, за да свършите работата.