Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Госпожице Тагарт, не знаем какво да правим — каза господин Томпсън; беше я повикал на личен разговор по време на едно от кратките си посещения в Ню Йорк. — Готови сме да отстъпим, да приемем условията му, да му позволим да поеме нещата, но къде е той?
— За трети път — каза тя с лице и глас, стегнати до скъсване, за да не допуснат никаква емоция — не знам къде е. Какво ви кара да мислите обратното?
— Ами не знам, трябваше да опитам… Мислех си, че просто… Мислех, че има как да стигнете до него…
— Няма.
— Разбирате ли, не можем да известим, дори по късовълново радио, че искаме да се предадем окончателно. Хората може да го чуят. Но ако има как да стигнете до него, да му кажете, че сме готови да отстъпим, да хвърлим на боклука политиката си, да направим всичко, което ни каже…
— Казах, че няма.
— Ако само се съгласи на разговор, просто разговор, това няма да го ангажира с нищо, нали? Искаме да му предадем цялата икономика, стига само да ни каже кога, къде и как. Само да ни даде някакъв знак… да отговори… Защо не отговаря?
— Чухте речта му.
— Но какво да правим? Не можем просто да напуснем и да оставим страната без никакво управление. Потръпвам, като си помисля какво може да стане. С такива социални елементи на свобода — ами, госпожице Тагарт, само това мога да направя, за да ги държа на линия, иначе обирите и убийствата ще започнат да се случват посред бял ден. Не знам какво им става на хората, но май вече не са цивилизовани. Не можем да напуснем в такъв момент. Нито можем да напуснем, нито можем да управляваме нещата още дълго. Какво да правим, госпожице Тагарт?
— Започнете да намалявате контрола.
— А?
— Започнете да отменяте данъците и наредбите.
— О, не, не, не! Това е немислимо!
— За кого?
— Искам да кажа, че не е сега моментът, госпожице Тагарт, не е сега моментът. Страната не е готова за това. Лично аз бих се съгласил с вас, аз съм свободолюбив човек, госпожице Тагарт, не жадувам за власт, но това е извънредно положение. Хората не са готови за свобода. Трябва да поддържаме силната ръка. Не можем да възприемем идеалистична теория, която…
— Тогава не ме питайте какво да правите — каза тя и стана.
— Но госпожице Тагарт…
— Не съм дошла тук да споря.
Вече беше стигнала вратата, когато той въздъхна и каза:
— Надявам се още да е жив.
Тя спря.
— Надявам се да не са направили нещо грубо.
Измина миг, преди да е в състояние да попита:
— Кой? — и да го произнесе като дума, а не като писък.
Той вдигна рамене, разтвори ръце и ги отпусна безпомощно.
— Вече не мога да удържам собствените си момчета. Нямам представа какво могат да се опитат да направят. Има една клика, фракцията на Ферис, Лоусън и Мийгс, които ме преследват повече от година, за да предприема по-силни мерки. По-твърда политика. Честно казано, искат да прибягна до терор. Да въведа смъртно наказание за граждански престъпления, за критици, дисиденти и други такива. Аргументът им е, че след като хората не искат да ни съдействат, трябва да ги насилим да го направят. Нищо няма да накара системата ни да работи, казват те, освен терора. И може да са прави, като гледам как се развиват нещата. Но Уесли не иска силна ръка, Уесли е миролюбив човек, либерал, както и аз. Опитваме се да държим хората на Ферис под контрол, но… Разбирате ли, те са против това да се предаваме на Джон Голт. Не искат да се договаряме с него. Не искат и да го намерим. Не бих им давал шанс. Ако го намерят първи, ще… не мога да ви опиша какво могат да направят… това ме притеснява. Защо не отговаря? Защо изобщо не отговаря? Ами ако са го намерили и са го убили? Няма и да разбера… Така че се надявах да имате някакъв начин… някакви средства да разберете дали е още жив — гласът му изтъня до въпросителна.
Цялата й съпротива срещу нахлуването на вцепеняващ ужас се въплъти в усилието да задържи гласа си също толкова твърд, колкото и коленете си, достатъчно дълго, за да каже „Не знам“ и да излезе от стаята.
Иззад гнилите тръби на нещо, което някога е било щанд за зеленчуци на ъгъла, Дагни погледна крадешком назад по улицата: редките улични лампи я разделяха на отделни острови, тя можеше да види заложна къща на първия, кръчма на следващия, църква на последния и черните празнини между тях; тротоарите бяха празни; беше трудно да се прецени, но улицата изглеждаше празна.