Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Само толкова? — попита Дарена.
Старецът се усмихна и кривна глава.
— Само толкова, милейди.
„Иска всяка унция добито злато да се продава на негова територия — помисли си Вейлин. — Всеки търговец, който иска да купи злато, ще трябва да идва тук с все писарите и корабите си, несъмнено натоварени със стоки за продан. Само за едно поколение змията ще направи Нилсаел най-богатото васалство в Кралството. Янус щеше да се впечатли.“
— Приемаме условията ви, милорд — каза той на Дарвус. — Следва да бъдат ратифицирани от Короната.
— Короната, викаш? — Старецът се изкиска отново, вдигна костеливата си ръка и посочи с пръст Вейлин. — Останала е само една глава, достойна да я носи, и тя стои пред мен в момента.
2.
Лирна
Капитан Белорат се оказа добър играч на кешет, разбираше отлично множеството нюанси на играта и в същото време използваше по-неуловимите стратегии, които отличаваха наистина умелите играчи. Лирна го победи в двайсет хода. Можеше да го победи и в петнайсет, но реши, че ще е по-разумно да съхрани поне донякъде достойнството му пред очите на собствения му екипаж.
Той я изгледа злобно над дъската и събра с едно мълниеносно движение останалите фигурки.
— Още една игра.
— Както кажете — кимна Лирна и събра собствените си фигури. Въпреки безспорните си умения в играта капитанът бъркаше в най-важния елемент на кешет — разполагането на фигурите. Всеки следващ ход произтичаше от тази привидна формалност. Буквално ѝ подари играта, когато не постави достатъчно копиеносци по левия фланг на дъската, които да спрат пиконосците, които тя щеше да прати в атака след шест хода. „Играта започва с разполагането на първата фигура“ — беше я учил баща ѝ преди много години, когато се зае да покаже на петгодишната си щерка игра, която затруднява повечето възрастни. Година по-късно тя го победи в епична битка от сто двайсет и три хода, която би влязла в историята на играта, ако имаше свидетели, които да разкажат. Това беше последната им игра, а малко по-късно дъската и фигурките изчезнаха от стаята ѝ.
Капитанът фрасна императора си на третия квадрат отляво на първия ред, стандартна позиция, ако си решил да заложиш на агресивна стратегия или се опитваш да прикриеш отбраната с нападение. В отговор Лирна постави един от стрелците си в средата на втората редица, изграждайки стандартна формация срещу неговата уж сложна подредба. „Императорски гамбит“ — помисли си тя с негласна въздишка, докато моряци и хора от Кралството правеха залози около тях. Изглежда, залозите бяха в нейна полза. „Този път ще е в тринайсет хода.“
Успя да проточи победата си в седемнайсет. Би могла да отложи поражението му още, но тогава щедростта ѝ би била твърде очевидна.
— Мрачното — прошепна един от моряците, когато тя взе капитанския император от дъската.
— Мрачното или не — отвърна през смях Харвин, — дължиш ми две чаши ром, приятелю.
Лирна хвърли поглед към спокойното море, докато капитанът, чието лице се зачервяваше все повече, събираше фигурките си от дъската. „Три дни и ни повей на вятър“ — помисли си тя, после изправи гръб, зърнала една вече позната гледка — гигантската перка, която разцепи зрелищно гладката повърхност, преди да изчезне под водата.
Когато вятърът спря, капитанът бе наредил екипажът да хване греблата, но по тези ширини беше толкова горещо, че моряците почиваха често, иначе като нищо щяха да изпопадат от изтощение. Хората от Кралството също се включиха в гребането, включително Лирна, макар че липсата им на опит в спазването на ритъма се оказа по-скоро пречка, отколкото помощ. Именно при последната почивка капитанът беше извадил дъска за кешет и бе наредил на първия си помощник да седне срещу него: победи го в четирийсет хода, което, изглежда, бе нещо като корабен рекорд.
— Нашата лейди може по-добре — беше се изцепил тогава Бентен, при това с тон на непоклатима убеденост.
— Сериозно? — Бухлатите вежди на капитана се събраха на възел и погледът му се спря на Лирна, която тъкмо разтриваше схванатите си ръце на пейката при своето гребло.
Лирна стрелна с яден поглед младия рибар. Изобщо не бяха разговаряли за играта, не беше ставало и дума за нея, но младежът инстинктивно се бе досетил за истината.