Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Извинявай — каза тя на момичето и стисна ръката му. — Няма да настоявам да дойдеш с мен и това важи за всички ви. Всеки трябва да реши сам за себе си. Но аз ще отплавам към Кралството така или иначе.
— Не без мен обаче — твърдо заяви Илтис. — Не съм убил достатъчно воларианци. А смятам да избия много.
— Бройте и мен, милейди — каза Бентен. — Баща ми сигурно ме чака. Вече е стар и трудно се справя сам с мрежите. — По пресекливия му глас Лирна се досети, че младият рибар говори за покойник.
Илтис се обърна към Харвин.
— Ами ти, престъпнико? Стиска ли ти и да убиваш, а не само да крадеш?
— Още на кораба се видя дали ми стиска, или не, братко — отвърна с яден поглед Харвин, после се обърна към Лирна и посегна да хване Орена за ръката. В очите му се четеше извинение. — Но сега имам… сега имам отговорности.
„Явно все пак има неща, които убягват от погледа ми“ — помисли си Лирна.
— Не е нужно да се връщаш — каза Мурел на Лирна, все така стиснала ръката ѝ. — Ела с нас. С теб можем да идем навсякъде, да направим всичко… — Не довърши, а очите ѝ се разшириха, вперени в нещо зад гърба на Лирна.
Лирна се обърна и видя корабен лорд Елл-Нурин да се приближава по кея с целенасочена крачка, придружен от поне двайсетина въоръжени моряци. Спря на няколко метра от нея, а моряците заеха позиция от двете му страни. Тримата мъже от нейната групичка излязоха пред жените в опит да ги защитят.
— Белорат ни бе спестил, поне в началото, част от подробностите, свързани с вашето пътуване — каза корабният лорд. — Включително завидното ви умение в кешет. Травер Хултин също обичаше да играе кешет и наистина търгуваше най-вече с коприна, но освен това вкарваше контрабандно чай, а дъщеря му е дебела. От друга страна, обичаше да разказва надълго и нашироко за единственото си посещение в двореца, как се запознал с кралската дъщеря и колко дълбоко бил впечатлен от познанията ѝ в любимата му игра, макар че, ако помня добре, самият той беше посредствен играч.
Елл-Нурин се смъкна на едно коляно, без да сваля поглед от лицето ѝ.
— От името на Съвета на корабните лордове ви приветствам на Мелденейските острови, ваше величество.
Настаниха я в красиво обзаведена стая на най-горния етаж на висока сграда с изглед към пристанището. Илтис се бе опитал да осуети отвеждането ѝ, Харвин и Бентен също се спуснаха да помагат, но тя сложи твърдо ръка на гърдите на Илтис.
— Не, братко.
— Вярно ли е? — попита шепнешком той, вперил поглед в лицето ѝ. — Ваше величество?
Тя го тупна по широките гърди и се усмихна.
— Не стойте излишно тук. Вземи другите и отплавайте някъде надалеч, точно както каза Мурел. Приеми това като моята първа и последна кралска заповед.
Държаха я сама цели четири дни. Слугини ѝ носеха храна, покланяха се и си тръгваха, без да кажат и дума. Също толкова мълчаливи камериерки ѝ носеха рокли. Бяха хубави, но семпли, в убити цветове. „Подходящи за екзекуция?“, питаше се тя.
Корабен лорд Елл-Нурин се появи вечерта на четвъртия ден точно когато светлините на пристанището под нея грейнаха за живот, а множеството увенчани със статуи на богове кули в града избледняха в сивкави копия. Корабният лорд беше сам, поклони се дълбоко, на лицето му нямаше нито усмивка, нито фалшиво уважение, факт, който породи у нея чувство на благодарност.
— Имате ли всичко необходимо, ваше величество? — попита той.
— Всичко, освен свободата си.
— Безспорно важен въпрос, на който ще се върнем много скоро. Реших за редно да ви уведомя, че вашите поданици отказаха да си тръгнат. Предложен им бе кораб, който да ги отведе в Кралството, точно според договорката ни, но те категорично отказаха да се възползват от предложението.
— Не са пострадали по никакъв начин, надявам се.
— Настанихме ги на долния етаж и всички са в отлично здраве, уверявам ви.
Стана и излезе на терасата, после се обърна към нея и ѝ даде знак да го последва. Известно време стояха мълчаливо и гледаха към тъмнеещия град, само от време на време Елл-Нурин я стрелкаше с поглед. След малко Лирна свали шала от главата си, пристъпи по-близо до корабния лорд и наклони глава така, че да му покаже пелия спектакъл.
— Моля ви, милорд. Огледайте ме добре, не се стеснявайте.
— Аз… моля да ми простите — каза той, когато Лирна се върна на предишното си място и върза шала на главата си. — Просто исках да съм сигурен, че… — Замълча, после добави смутено: — Веднъж ви видях. Беше след войната, вие слязохте на пристанището да връчите награда на един от братовите си кораби, който се беше върнал от някаква дълга експедиция.