Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Няма да чакаме още дълго, така че бъдете готови. — Норта нагласи стрела на тетивата и тръгна след Лоркан. — Ние ще се погрижим за пленниците. Чуете ли врява, включете се по най-бързия начин.
— Ще го видят — каза Вейлин и кимна след отдалечаващата се сянка на младежа.
— Сериозно? — Норта се усмихна през рамо. — Аз не го виждам. — Тръгна силно приведен напред, Снежинка пое безшумно след него.
— Прав е, милорд — прошепна Адал. — Момчето просто… изчезна.
Скоро хоризонтът потъмня съвсем, а звездите изгряха на безоблачния небосвод, месечината обагри в бледосиньо разлюляната трева.
— Ъъ, милорд? — Вейлин се обърна и видя Адал, който му подаваше меч с дръжката напред, острието бе полегнало по протежение на ръката му до лакътя.
— Не, благодаря, капитане. — Платненият вързоп беше вързан за седлото му, възлите бяха все така стегнати и недокоснати. — Имам чувството, че тази нощ няма да ми трябва.
Скоро долетяха първите писъци, заглушени от воя и ръмженето на бойната котка. Вейлин пришпори Пламък в галоп, мъжете от Северната гвардия последваха примера му и само за броени секунди покриха разстоянието до воларианския лагер. Вейлин дръпна юздите на коня си в центъра на лагера, видял робска хрътка да прелита през въздуха с разкъсано гърло, а Снежинка да се оглежда за следващата си жертва. Сред фургоните лежаха трупове, някои надупчени със стрели, други видимо пострадали от среща с бойната котка на Норта. Шепа воларианци понечиха да атакуват Северната гвардия с бичове и къси мечове, но бързо бяха надвити; някои захвърляха оръжията си и вдигаха ръце с надежда за пощада. Уви, видяното в селото бе изкоренило идеята за пощада от сърцата на северняците.
Откри Норта и Лоркан да освобождават роби от фургоните. Бяха поне стотина, знак, че фургоните са посетили и други села. След като им сваляха оковите, част от пленниците изпадаха в състояние на дива ярост и нападаха първия воларианец, който им попаднеше пред погледа, жив или мъртъв без значение, но повечето само залитаха и се озъртаха объркани. Един от освободените позна Вейлин и моментално се срина на колене разплакан, бълваше благодарности на висок глас и скоро към него се присъединиха още десетина окъсани нещастници. Вейлин слезе от коня и отиде при тях, като вдигна ръце да ги призове към тишина.
— Отговориха ни — каза мъжът, който го беше познал, все така проснат ничком. — Молихме се на Покойните да ви изпратят и ето ви тук.
Вейлин се наведе и го вдигна да стане.
— Никой не ме е изпращал… — започна той, но бързо млъкна при вида на безмерното обожание в очите на мъжа. Междувременно повечето освободени пленници се бяха стълпили наоколо и до един го гледаха втренчено, сякаш е излязъл от сън или легенда. — Кралството е в нужда, затова дойдох — каза им той. — На онези, които решат да останат с мен, мога да предложа единствено война и сражения. Останалите са свободни да си вървят.
— Нямаме работа другаде, милорд, съдбата ни е с вас — каза разплаканият и другите заповтаряха думите му като ехо. Мъжът го хвана за ръцете, освирепял от отчаяние. — Бях с вас в Линеш. Сигурен бях, че няма да ни изоставите. — Останалите пленници стесниха кръга около Вейлин, говореха един през друг и в гласовете им звучеше страхопочитание. — Вие ще ни изведете към свободата… Владетелят на кулата е благословен от Покойните… Въздайте справедливост, милорд… Те убиха децата ми…
— Добре! — Норта се появи сред множеството: пробиваше си път, като разбутваше хората с лъка си. — Дайте малко въздух на негово велико лордство, да ви се не види! Съвсем оглупяхте!
Наложи се Северната гвардия да се намеси, за да измъкне Вейлин от хватката на запленената тълпа. Капитан Адал доведе Пламък и Вейлин се метна на седлото му.
— Заведете ги в лагера — каза той на капитана. — Раздайте оръжия на онези, които поискат.
— И на жените ли, милорд?
Вейлин си спомни смъртоносната ярост, която бе видял в очите на една робиня, която налагаше трупа на воларианец с веригите си.
— И на тях. Онези, които не искат или не могат да се бият, ще се включат в готвенето или ще помагат на брат Келан.
Потегли обратно към лагера в компанията на Норта и Лоркан. Снежинка тичаше пред тях, търкаляше се и играеше в тревата.
— Винаги става такава след лов — обясни Норта.
— Ти… добре ли си, братко? — предпазливо попита Вейлин, забелязал познатия измъчен поглед в очите на Норта.
— Мислех, че този път ще го понеса по-лесно — отговори Норта с крива усмивка. — Но дори с боклуци като тези пак боли, проклето да е.
— Не беше толкова страшно — каза Лоркан и отпи от манерка с вино, която явно бе „освободил“ заедно с робите. Доста заваляше думите, така че тази едва ли му беше първата, реши Вейлин. — Последния го цапнах точно както рекохте, милорд. Фрас-фрас зад ухото. Само дето той не падна като другите, а позалитна и после посегна към меча си. — Младежът надигна отново манерката и Вейлин видя червеникавокафявите петна по ръцете му. — Видя ме. Винаги става така, като докосна някого, вижда ме.