Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Корабните лордове я слушаха мълчаливо, повечето я зяпаха невярващо, стъписани. Други, като мъжа, който седеше в средата на редицата им, ставаха все по-гневни. Един жилав тип с лице като на лисица свиваше и отпускаше юмруци, докато Лирна говореше.
— „Знае се, че Змийска бърлога държи в териториалните си води флотилия за отбранителни цели и може да се очаква, че съпротивата на тази флотилия ще бъде ожесточена. Затова се препоръчва диверсия, чрез която една наша дивизия влиза в бой с флотилията на островитяните и ѝ отвлича вниманието, докато друга сваля войски на брега. Виж седма таблица за предложения относно състава на пехотните сили…“
Жилавият вдигна ръка и Лирна млъкна.
— Белорат — обърна се корабният лорд към капитана. — Гарантираш ли за надеждността на тази жена?
— Да, лорд Елл-Нурин.
Корабният лорд се обърна отново към Лирна.
— Подготвили сте пълен превод, предполагам?
— Да, милорд. — Тя пристъпи напред и му подаде цяла купчина пергаменти.
— Какъв красив почерк имате — отбеляза Елл-Нурин, като плъзна поглед по първата страница. — Като за дъщеря на търговец.
— Баща ми разчиташе аз да водя кореспонденцията му, защото самият той страдаше от артрит.
— Добре познавам търговците от Варинсхолд. За разлика от повечето си сънародници, аз никога не съм се занимавал с пиратство и бях добре дошъл в столицата на Кралството, стига трюмовете ми да са пълни с пресен чай, разбира се. Как се казва баща ви? Може би го познавам.
— Травер Хултин, милорд. Търгуваше основно с коприна. — Истински Търговец с истинска дъщеря, един от многото, които бяха идвали при баща ѝ да молят за услуга.
— Чувал съм го — каза Елл-Нурин. — А вашето име, милейди?
— Корла, милорд. И не съм лейди, просто госпожица.
— Да, да. Искате да се върнете в Кралството, предполагам?
— Така е, милорд. Аз, както и хората, с които избягах от воларианския кораб.
— Островите винаги спазват обещаното. — Той кимна на капитана. — Погрижи се за това, когато приключим тук. Засега, госпожице, оставете ни да обсъдим насаме повдигнатия въпрос.
Тя се поклони и си тръгна; до слуха ѝ стигнаха само няколко думи, преди да затворят вратата след нея.
— Прати ли му вест? — попита Елл-Нурин.
— Една лодка потегли натам веднага щом хвърлих котва в пристанището, милорд…
Останалите чакаха на кея, всичките облечени в сбиротък от мелденейски дрехи, образ и подобие на пиратите, които ги бяха довели тук. Като я видяха да приближава, всички наставаха, очите им бяха пълни с надежда и боязън.
— Капитанът ще ни уреди кораб — каза тя. — Би трябвало да отплаваме със следващия отлив.
Харвин извика облекчено и прегърна Бентен, а Орена я погледна с първата усмивка, която Лирна виждаше на устните ѝ. Дори Илтис изглеждаше на ръба да се ухили.
— Защо? — обади се тих гласец. Лирна се обърна и видя Мурел да стои встрани от групата със сведена глава.
— Какво? — попита Орена.
— Защо да се връщаме?
— Защото там е домът ни — каза Харвин.
— Моят дом изгоря с все родителите ми — отвърна Мурел. — При какво да се върна сега?
— Кралството е нападнато — каза Лирна. — Нашият народ има нужда от помощта ни.
— Каква помощ мога да им окажа аз? — попита момичето. — Не мога да се бия, не умея нищо, освен да бродирам, а дори в това не ме бива особено.
— Видях те как издра очите на един мъж, докато бяхме на кораба — изтъкна Харвин. — Мен ако питаш, много добре си се биеш.
— Мурел има право — каза Орена. — В Кралството ни чакат само война и смърт, а аз се нагледах достатъчно и на двете.
— Тогава какво? — отвърна Илтис. — Ще чакате тук, докато воларианската флота пристигне?
— Има и други пристанища — каза Мурел. — Алпиранската империя, Далечният запад.
— Забравяте нещо — сопна им се Илтис ядосано. — Задължени сме на тази жена. Ако не беше тя, сега всички щяхме да сме в търбуха на акулата.
— Признателна съм ѝ — каза задавено Мурел, после посегна да хване Лирна за ръката. — Наистина. Но аз съм едно обикновено момиче и вече преживях достатъчно болка.
„Кралица на Обединеното кралство — помисли си Лирна. — Не може да убеди петимата си окъсани поданици да рискуват живота си в нейна услуга.“ Мурел почна да подсмърча и Лирна се сети за първата им среща, за воала от мръсна коса пред лицето, докато я извеждаха на палубата, за тихото ѝ скимтене.