Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— „Бързото крило“ — спомни си тя. — Първият кралски съд, стигнал чак до южната ледена стена, макар това да им отне цели пет години.
— Впечатляващо постижение наистина, но мелденейски моряци направиха същото преди двайсетина години. — Обърна се отново към града, където все повече светлинки грейваха сред тежките сенки. — Харесва ли ви гледката?
— Да. Хубав град. — Тя го стрелна с кос поглед. — Сега ще ми разкажете за ужасното престъпление на баща ми и колко велики са вашите хора, щом са съумели да съградят такава красота от пепелта на разрушението.
— Разказите за острия ви ум явно не са преувеличени. Всъщност се канех да ви попитам дали имате някакво обяснение за действията му.
— Вашите набези станали нетърпими — простичко каза тя. — Не можел да си позволи търговията на Кралството да страда постоянно, не и когато планирал дългоочаквана война.
— Значи я е планирал още тогава? Градът ни е бил опожарен до основи заради някаква война, която е щяла да започне след цяло десетилетие?
— Подозирам, че я е планирал още докато е изграждал Кралството. Тя е щяла да бъде върховият момент на неговото управление.
— Тоталното поражение е трябвало да бъде върховият момент?
„Именно тоталното поражение е било целта.“
— Мечтата на един млад мъж се е изродила в отчаяния ход на един старец. Дали и вие бихте били така любезен да отговорите на един мой въпрос, милорд? Как точно Янус е убедил корабните лордове да прекарат войската му до бреговете на Империята?
— Много злато, голям товар син камък и едно обещание — че Унтеш ще стане наш след края на войната. Едно от най-богатите пристанища на Еринейско море е щяло да премине към Островите. Съветът сметнал, че рискът си струва, а и при провал поне щяхме да станем свидетели как някой унищожава армията, съсипала нашия град. Всички тези решения са били взети преди аз да стана корабен лорд, ако позволите да добавя.
Умълча се, а лисичето му лице се изопна от тъга и тревога.
— Ще се биете ли? — попита Лирна.
— А имаме ли друг избор?
— Имате, няколко дори. Островите имат много кораби. Натоварете хората си и отплавайте, потърсете убежище в алпиранските земи. Императорът може и да ви прости за прежните неприятности в замяна на едни така голям и способен флот. Или отплавайте още по-далече към някоя нова земя. Екипажът на „Бързото крило“ разказваше за големи необитаеми крайбрежия в южните води. Брат ми си бе наумил да изпрати заселници там, някой ден, когато хазната е в състояние да отдели нужните средства за такова грандиозно начинание.
— Това ли ще кажете на хората си, когато се приберете у дома? Зарежете земята на предците си и си потърсете нова?
— Това означава ли, че ще ме пуснете да си ида?
— Времето, когато можехме да избираме съюзниците си, отмина. След престъплението на баща ви ние не седяхме със скръстени ръце, дадохме си сметка, че разузнаването е най-добрата защита, и започнахме да изпращаме свои шпиони във всички пристанища на познатия свят.
— Оттам и мисията на капитан Белорат да се сдобие с кодираната книжка.
— Именно. Никак не беше лесно да внедрим шпионин толкова близо до сина на съветника. За щастие неговата алчност работеше в наша полза. Отдавна имаме свои агенти и във вашето кралство, между другото, макар че това едва ли е изненада за вас. От техните доклади излиза, че воларианската кампания далеч не е приключила. Алтор е под обсада, но се държи, събирачите на роби не смеят да си покажат носа извън стените на столицата, а войските им постоянно се натъкват на опожарени ниви, изклан добитък и отровени кладенци. Изглежда, все още имате кралство, където да се върнете, ваше величество. Макар че докога — не знам.
— Върнете ме там тогава. След като си върна Кралството, цялата ми армия ще бъде на ваше разположение, обещавам.
— Вярвам ви, но по всичко личи, че времето е основният ни противник. — Извади от ръката си тънък свитък от фина хартия и ѝ го подаде. И този текст беше кодиран, но шифърът бе много по-опростен от онзи в книгата.
— ВФ отплава от Варинсхолд — прочете тя.
— Получихме го по гълъб днес следобед. Имаме шпиони, както казах. Писмото е изпратено преди два дни.
ВФ можеше да означава единствено воларианския флот.
— Колко време остава до пристигането им?
— При благоприятни ветрове — две седмици.
— Милорд, ако има нещо, с което да помогна…
— Всъщност има, ваше величество. — Погледна я напрегнато и с дълбоко убеждение. — Можете да изплатите престъплението на баща си и да върнете на тези острови техния Щит.