Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Правилно ли разбирам, милорд, че смятате да преговаряте с воларианците?
Усети как Дарена застива до него и я потупа успокоително по ръката. Срещите му с Янус го бяха научили как да разговаря с хитри старци. „Този изнася представление, преди да изложи истинската си оферта.“
— И защо не? — отвърна Дарвус. — Дарнел се споразумя с тях и васалството му не пострада.
Вейлин се опита да скрие потреса си. „Васалният лорд на Ренфаел е предател?“
— Не го знаеше, а? — изкиска се отново старецът. — Много дълго те нямаше, момче. Дарнел поведе рицарите си срещу Кралската гвардия. Според моите агенти е получил половината Азраел в замяна и дори вече се разпорежда във Варинсхолд.
— Недостойно е да се следва примерът на един предател, милорд — отвърна Вейлин.
Искрен гняв зачерви сбръчканото лице на Дарвус.
— Моят народ очаква от мен да го защитя и точно това правя от десетилетия. Преглъщал съм какви ли не обиди и унижения, включително от твоите крале.
— Е, воларианците не носят обиди и унижение, вярно. Те носят единствено смърт и робство. Вчера попаднахме на едно от вашите села, старците и децата бяха избити, останалите — взети в робство. Освободихме ги и те се присъединиха към нас, готови да се бият и да умрат, ако трябва, за да извоюват свободата на васалството и на Кралството. Ако ви трябва пример, няма нужда да го търсите, той е под носа ви.
Видя как двамата близнаци се спогледаха като огледални образи един на друг, докато Вейлин обясняваше какво се е случило в селото, видя и как ръцете им стиснаха по-силно дръжките на мечовете. „Не знаят — осъзна Вейлин. — Вярват, че старецът мисли каквото казва.“
— Милорд — каза близнакът отляво. — Във връзка с дискусията ни от тази сутрин…
— Млъкни, Мейзер — прекъсна го троснато старецът. — Ти също, Кейзер. Скъпата ви покойна майчица винаги беше готова да ми даде мъдър съвет, но вие двамата блеете само за война, мечове и коне. — Впери сърдит поглед в младия лорд, докато той не сведе своя. — Майка им се омъжи за прочут ренфаелски рицар — обясни той на Вейлин. — По онова време самият аз имах син, затова не сметнах, че този брак ще представлява проблем, но после младият глупак успя да се убие без време и без да си е осигурил наследник и ето ме сега с тези двамата.
— Ако може да попитам, милорд — каза Вейлин. — Какво всъщност искате? И двамата знаем, че не възнамерявате да се съюзите с врага ни, а аз нямам време за дълги и сложни пазарлъци.
Дарвус се наведе напред в престола си, розовият връх на езика му се стрелна между съсухрените му устни. „Янус беше бухал — помисли си Вейлин. — Този май е змия.“
— Вън! — излая васалният лорд на близнаците. Двамата се поклониха и излязоха от шатрата с пълен синхрон на движенията, дотолкова, че оттеглянето им приличаше на грижливо репетиран танц. — Ти остани, Марвен — добави Дарвус, когато графът понечи да ги последва. — Искам да имам надежден свидетел на тази малка договорка.
Преди да продължи, Дарвус стрелна с поглед Дарена.
— Един от агентите ми неотдавна разговарял с човек от Пределите. Кмет на някакво мразовито миньорско градче, който смятал, че са го обидили незаслужено във връзка с някакво неотдавнашно затруднение.
Вейлин чу как Дарена въздъхва тихичко. „Идис.“
— За жалост онзи тип се напил и паднал във водите на пристанището — продължи Дарвус. — Но преди това споделил на моя агент една интересна историйка.
— Както вече казах, милорд — вметна Вейлин. — Времето ми е малко.
— Злато — бавно изрече старецът, все така загледан в Дарена. — Пазите тайни, милейди. — Наведе се още напред и езикът му отново се стрелна между устните му. — Когато е живял колкото мен, човек научава много и разнообразни уроци и един от тях е, че шансът да се сдобиеш с богатство е като морето, на приливи и отливи, а Нилсаел открай време все последен яхва вълната. Този път няма да стане така. Този път ще получим своя дял.
— Има основателни причини да пазим в тайна тази информация — каза Дарена. — Причини, които касаят не само Пределите, а и вашето васалство.
— Вече не е така — отвърна васалният лорд. — Не и сега, когато толкова много вълци чакат пред вратата ни, а лорд Вейлин така отчаяно се нуждае от още войски.
— Какво искате? — попита Вейлин, чието търпение бързо се изчерпваше.
— Скъпата ми покойница, умна майка на малоумни близнаци, често казваше, че златото е като вода, изтича между пръстите ти. И че не е богат онзи, който копае златото, а онзи, който му продава кирката. — Костеливите пръсти забарабаниха по облегалките на престола. — Цялото злато, добито в Северните предели, трябва да се транспортира до някое от пристанищата на Нилсаел и да се продава там.