![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Съзрях дребната фигурка на момичето, което спасих от козокраката твар. И видях, че над девойката се е склонил исполински силует. Облечен в злато и пурпур, със сияйно чело. От този силует повя мраз, повя строга Сила, макар и по-слаба от вълшебството на повечето тукашни магове. Помислих си, че е пратеник на външновселенски йерархии. За пришълеца обаче нямаше сериозни прегради - каменните тела на планините се оказаха рехави като тънка мъгла за него. Странни нишки на болка и ужас го привързват към момичето-вълшебница. Хм, бнх желал да се запозная с учителя й - би трябвало да е могъщ чародей, при това не от ордените на Дъгата.
Пратеникът говореше нещо. Аз долавях само беззвучните отражения на словата му. Речите му не бяха насочени към мен, затова въпреки цялата ми мощ не разбрах смисъла им. Но и самата гледка ми бе достатъчна, за да направя някои изводи.
Пророчествата рядко са благоприятно нещо. Обикновено те вещаят беди, нещастия и катастрофи, нищо друго. Този пратеник не е изключение, уви. Но като че ли той предрича идване на толкова важни и върховни Сили, че почти ми призля. От някакво странично измерение идват тези сили, идват готови и пълни със стремеж да сьдят и наказват - според своите си схващания за справедливост. И това сякаш е по-страшно и опасно от всички козокраки твари взети накуп.
...Ами девойката Дану, която неотдавна изведох изпод Пороя?
Тя изчезна от взора ми. И не я откривам, макар че Пороят изненадващо, ненадейно и внезапно секна - предсрочно. Ако не бяха другите възли от заплитащата се мрежа, която отначало бях кръстил "Хвалинска", а сега бих нарекъл световна, сигурно щях да се занимая само с това явление -спирането на Пороя. Сега обаче дори Пороят, гибелното бедствие, е незначителна подробност. Така ми се струва. От него не зависи нищо или почни нищо. Дреболия.
Вече не го разглеждам като ключова брънка.
...Какво да правя, как да постъпя? Веднъж вече наруших една от забраните на Заточилия ме. Дали да пратя по демоните и останалите Му забрани? Всички, до една! Но... кой може да знае как ще се отразят постъпките ми върху събитията в тази вселена?
Ами ако това, последвалото, е последица тъкмо от моите стъпки -необмислени, припрени и... фатални?
...Още пиша. Пиша. Щом свърша, веднага ще се заема с нещо по-съществено. Ще призова духове. Ще поприказвам с тях. Ще се опитам да изнамеря отговори по пътя на високото вълшебство.
И всичко това за да заглуша собствените си, неуморни и негаснещи страхове.
Моите страхове... моето проклятие...
Кохортата на легата Аврамий се оттегляше от огнения ад в пълен ред. Нямаше какво да правят сред разбушувалите се пожарища. Имаха надежда да спрат огъня само по периметъра на Старата стена, която опасваше Белия град. Бе каменна, дебела и висока - единствено тя можеше да бъде надеждна основа за борба с пламъците. Само тя би устояла.
- Стегни редици! - крещяха от време на време центурионите. -Плътно щитовете!
Наситеният с лютив пушек въздух пареше гърлото. Черен ураган от дим бушуваше зад ариергардните манипули. Зъл жарък вятър носеше искрящи въглени. Свиреп вихър задръстваше ноздри, уста и очи с пепел. Тежко се свличаха проядените от огъня скелети на къщите. Бедняшкият Мелиин се гърчеше в агония като вещица на клада.
Аврамий бе сигурен, че до заранта от Черните квартали ще остане ужасна за взора пустош.
Заедно с легионерите напускаха загиващите си махали и цивилните - онези, които бяха имали невероятния късмет да се отърват от зъбите на Тварите, да избегнат магическите удари на вълшебниците и да се спасят от пожарите. Войниците косо поглеждаха към бежанците и дори суровите ветерани скърцаха със зъби под пуснатите забрала, когато виждаха как отчаяни майки кършат ръце за останалите в горящите домове деца, когато чуваха сподавените мъжки ридания на потъналите в черна ярост бащи, чиито дъщери бавно гаснеха, измъчвани от отровата на мерзостните изчадия от катакомбите.
Освен командите на стотници и десетници. над колоната като мрачни знамена се вееха проклятия. Страшни клетви, почти магически силни.
Всички против ордените.
Кохортата мина през плитката яма, където само преди няколко часа се беше намирала Кожарската порта. По стопения камък скърцаше вулканична шлака, войнишките ботуши захрущяха по встъкления пясък. Посрещнаха ги доброволните огнеборци, които заедно с оредялата вътрешна градска стража бяха успели да се противопоставят на пожарите - поне в тази част на Белия град -облекчени от факта, че в по-заможните квартали къщите бяха изградени от камък.