Републиката на крадците [bg]

— Както брат ми отбеляза — каза Галдо, — все още нямаме труп.

— Напротив, имаме — тихо каза Локи. Ръцете му се движеха с решителна стабилност, която изненада и самия него. Махна мръсния пояс на Булидаци и запуши устата на барона с него. Раненият мъж се бореше да си поеме въздух, но все още явно не разбираше какво му се случва.

— Богове, какво правиш? — попита Дженора.

— Каквото е нужно — отговори Локи, невъзмутимо въодушевен, докато най-старите му рефлекси, каморските му инстинкти, не отхвърлиха обърканите му чувства на въздържание и съжаление. — Ако спомене дори и дума на някого, сме обречени.

— О, богове — прошепна Дженора.

— С радост ще го направя — каза Джийн.

— Не — каза Локи. Искаше му се да се яви такава необходимост, Окови не би очаквал от него да прехвърли отговорността. Ръцете му трепереха, докато разкопчаваше тънкия кожен колан на барона, а после го уви около ръцете си. След това мисълта за Джийн, Сабета и братята Санца, увиснали от еспаранска бесилка, премина през съзнанието му и ръцете му станаха непоклатими като храмови камъни. Сложи колана около врата на Булидаци.

— Почакай — каза Сабета. Коленичи пред Булидаци, който изглеждаше трагично нелепо, както осъзна Локи, със забита ножица в гърдите, с уста, запушена от собствения му пояс и слабичък юноша, притиснал трахеята му с колан. — Не можеш да му прекършиш врата.

— Само ме гледай — каза Локи през зъби.

— Един мъж може да бъде намушкан по ред причини — каза Сабета. — Но ако е намушкан и удушен, няма да изглежда като случайност.

С деликатно движение хвана ножицата. Очите ѝ бяха безсърдечни като нощния океан.

— Само го дръж — прошепна тя.

Локи свали колана от ръцете си и хвана Булидаци за мощните рамене. Сабета тласна силно ножицата на Дженора, нагоре и навътре. Булидаци простена и потрепери в ръцете на Локи, но без реална сила. Дори и в момента на смъртта си баронът беше далеч от реалността.

Свлече се, краката му трепереха все по-слабо, докато накрая не останаха неподвижни. Сабета застана отново на колене, въздъхна треперливо и вдигна окървавената си дясна ръка, все едно, че не беше сигурна как да я почисти. Локи отвърза пояса на барона и ѝ го подаде, след което пусна мъртвото тяло на Булидаци на земята. Ако внимаваха, помисли си Локи, можеха да задържат по-голямата част от кръвта в него или поне върху него.

Дженора отпусна глава на ръцете на Джийн.

— Сега можем да го направим да изглежда като всичко — каза Сабета. — Спор, убийство от страст, всичко. Ще го оставим на някое приемливо място и ще изградим история. Само трябва да измислим каква. И… да го направим в следващите няколко…

Някой почука силно на вратата на стаята.

Локи с мъка се удържа. В първия миг почувства, сякаш кожата му искаше да се отдели от тялото. Бързият поглед из стаята показа, че другите също не са овладели особено нервите си.

— Милорд Булидаци? — приглушеният глас принадлежеше на Брего, бодигард и момче за всичко на барона. — Милорд, там ли сте? Всичко наред ли е?