![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Дойде малко след дванайсет, на високо и кльощаво муле, а за колана му се бе вкопчило малко момченце. Проследих ги скришом с поглед от вратата на всекидневната, питайки се колко точно го бе описала майка му
Реших, че „пияндурник“ може да не е най-точното определение, но като цяло бе права. Косата на Роналд Макнаб бе дълга и мазна, нехайно привързана с връв, а яката и ръкавелите му сивееха от мръсотия. Беше година-две по-млад от Джейми, ала изглеждаше поне с петнайсет по-стар - лицето му подуто, блясъкът на малките кървясали очички приглушен.
Детето също беше опърпано и мръсно. Още по-лошо, стори ми се, че се спотайва зад баща си, забило поглед в пода, и се свиваше назад, когато Роналд се обърнеше към него с резки думи. Джейми чакаше на вратата на кабинета си и също забеляза това - спогледа се остро със сестра си, която носеше пълна гарафа към кабинета.
Тя кимна почти недоловимо и му подаде гарафата. След това хвана детето за ръката и го повлече към кухнята с думите:
- Ела, дребосък. Мисля, че имаме една-две останали сладки. А какво ще кажеш за малко плодова пита?
Джейми кимна делово на Роналд Макнаб и се дръпна встрани, докато мъжът пристъпваше в стаята. Джейми улови погледа ми и кимна към кухнята. Обърнах се към Джени и малкия Роби.
Открих ги да си говорят дружелюбно с госпожа Круук, която наливаше пунш от големия котел в една кристална купа. Преля мъничко в дървена чаша и я предложи на малчугана, който се отдръпна с подозрителен поглед, но накрая прие. Джени продължи да бъбри на момчето, докато пъленеше подноси, но не получаваше нищо повече от сумтене в отговор. Но полудивото създание като че ли се отпускаше и успокояваше.
- Ризата ти е малко мръсна, момче - отбеляза тя и се приведе, за да обърне яката. - Свали я и ще я поизмия, преди да си тръгнеш.
„Малко мръсна“ бе ужасно меко казано, а момчето се отдръпна отбранително. Само че бях зад него и когато Джени ми направи знак, го хванах за ръцете, за да не се измъкне.
Той риташе и викаше, но Джени и госпожа Круук също се приближиха и трите успяхме да свалим мръсната му риза.
- Ах... - Джени почти просъска. Стискаше главата на момчето под мишницата си и гърбът му ясно се виждаше. От двете страни на гръбнака му се виждаха подутини и рани, някои току-що зараснали, а други толкова стари, че представляваха само сенки по изпъкналите ребра. Джени хвана момчето за врата, заговори успокояващо и бавно пусна главата му Направи ми знак към коридора.
- По-добре му кажи.
Почуках плахо на вратата на кабинета, стиснала поднос с медени овесени питки за извинение. Джейми приглушено ме подкани да вляза, аз отворих вратата и се вмъкнах вътре.
Докато сервирах на Макнаб, изражението ми явно е било достатъчно красноречиво, защото не ми се наложи да помоля Джейми да говоря с него. Той ме изгледа замислено, след което
се обърна към арендатора си.
- Е, Рони, стига толкова с разпределението на зърното. Но исках да говоря с теб и за друго. Имаш едно момче на име Роби и ми трябва малчуган като него, да помага в конюшните. Би ли желал да го пуснеш при мен? - Дългите пръсти на Джейми превъртаха перото за писане. Иън седеше на по-малка маса отстрани, подпрял брадичка на дланите си. Гледаше Макнаб с неприкрит интерес.
Макнаб се въсеше войнствено. Стори ми се, че на лицето му се бореха раздразнението и неприязънта на човек, който не е пиян, но иска да бъде.
- Не, трябва ми - отсече той.
- Хм. - Джейми се отпусна назад в стола, скръстил длани на корема си. - Ще ти платя за услугите му, разбира се.
Мъжът изсумтя и се размърда на мястото си.
- Майка ми ти е говорила, нали? Казах не, така и ще си остане. Момчето ми е син и ще го правя каквото искам. А искам да го държа питомно.
Джейми се втренчи замислено в Макнаб, но се обърна към счетоводните книги без повече приказки.
Късно следобеда, когато останалите гости се отправяха към по-топлите ъгълчета на долапите и приемните стаи, за да хапнат, преди да си тръгнат, зърнах от прозореца Джейми да крачи към свинарника, преметнал приятелски ръка през рамото на мърлявия Макнаб. Двамата изчезнаха зад кошарата на животните, ужким за да проучат нещо от земеделски интерес. Появиха се минута-две след това.
Джейми не беше променил позата си спрямо по-ниския мъж, но сега сякаш го крепеше. Лицето на Макнаб бе болнаво сивкаво и потно - вървеше много бавно, сякаш не можеше да се изправи докрай.
- E, хубаво тогава - заяви весело на висок глас Джейми, когато приближиха имението. -Госпожата ще остане доволна от допълнителните пари, нали, Роланд. А, ето го и животното ти - хубав дорест звяр, нали?