V. [bg]

I

Зима. Тъмнозеленият тримачтов зибик, чийто нос бе украсен с фигура на Астарта, богинята на плътската любов, навлезе в Голямото Пристанище, лавирайки бавно. Жълти бастиони, мавритански на вид град, дъждовно небе. Какво още на пръв поглед? През сравнително не много дългия си живот старият Стенсъл бе виждал стотици градове, но докато беше млад не бе забелязвал нищо Романтично в тях. Ала сега, като че опитвайки да навакса пропуснатото, той изглежда бе обхванат от романтична тъга в съзвучие с дъждовното небе.

Загърнат в карирана мушама и леко настръхнал като птица, той стоеше на кърмата под дъжда и, прикривайки от вятъра горящата кибритена клечка, опитваше да запали лулата си. Известно време се виждаше надвисналия от стръмния бряг форт Свети Анджело, чиито мръсножълтеникави стени бяха обгърнати от неземна тишина. Отстрани бавно изникна британският кораб „Егмонт“. Няколко моряци, които отдалеч наподобяваха треперещи от пристанищния вятър синьо-бели кукли, търкаха с пемза палубата, за да се сгреят в студеното утро. Докато зибикът сякаш описваше почти затворен кръг, лицето на Стенсъл се издължаваше все повече и бузите му хлътваха още по-дълбоко: мечтата на Великия Магистър Ла Валет изчезна и бе заменена от форт Свети Елмо на фона на Средиземно море, които на свой ред бързо отстъпиха място на Рикасоли, Виториоза и кораборемонтните докове. Капитанът Мехмет изруга за нещо кормчията. Неудържимо приведената Астарта бе устремила жаден взор към града, сякаш той бе спящ мъж, а тя — бездушната фигура на бушприта — бе сукуба, намислила да го съблазни. Мехмет приближи до Стенсъл.

— В странен дом живее Мара — отбеляза Стенсъл. Вятърът подмяташе един сивеещ кичур на челото му и проникваше почти до скалпа. Думите на Стенсъл бяха отправени към града, а не към Мехмет, но капитанът го разбра правилно.

— Всеки път, когато идвам на Малта, изпитвам еднакво чувство — започна Мехмет на левантинско наречие. — Сякаш това море е завладяно от някакъв възвишен покой, чието средоточие е островът. Все едно се завръщам на място, накъдето винаги ме е теглило сърцето. — Той запали цигара от лулата на Стенсъл. — Но това е измамно усещане. Валета е изменчив град. Пазете се от него.

На кея чакаше едър юноша, за да поеме въжето. Двамата с Мехмет размениха „салам алейкум“. От север зад Марсамушето бе надвиснал огромен тъмносив облак като гигантска стена, готова всеки момент да рухне върху града и да го премаже. Мехмет обикаляше съда и подканяше с ритници моряците. Един след друг те слизаха в трюма и започнаха да изнасят товара на палубата: няколко живи кози, чували със захар, сушен естрагон от Сицилия, бурета с осолени гръцки сардини.