V. [bg]

Такива диалози водеше със себе си старият Стенсъл на път за Валета — отначало на парахода до Сиракуза, където остана цяла седмица скрит в една крайбрежна таверна в очакване зибика на Мехмет, и впоследствие, докато плаваше през Средиземно море, чиято пребогата история и истинска дълбочина той не можеше да осезае или провери, а и дори не опита да почувства, защото не бе в състояние да си позволи това. Понякога в разговорите участваше и Мехмет.

— Ти си стар — размишляваше гласно шкиперът над ежевечерната цигара с хашиш. — Аз съм стар, светът е стар, но той непрекъснато се променя, а ние само до някое време. Не е тайна какви са тези промени. Мосю Стенсъл, още с раждането си, и ние и светът започваме да умираме. Твоята игра е политиката, от която, признавам, нищо не разбирам. Но като че ли всички тези… — Мехмет сви рамене — … шумни опити да бъде измислена рецепта за политическо щастие: нови форми на управление, нови похвати за разпределение на заводите и нивите, ми напомнят за един моряк, когото видях на рейда край Бизерта в 1324 година411.

Усмивка разтегли устните на Стенсъл. Мехмет не спираше да тъгува за отнетия му свят. Неговото поле на действие били средновековните търговски пътища. Мехмет твърдеше, че веднъж, търсейки спасение сред Егейските острови, той неволно прекарал своя зибик през някакъв разрив в тъканта на времето и избягал от преследващ го тоскански корсар, който внезапно и най-загадъчно изчезнал. Но морето било същото, без никаква промяна, и едва когато акостирал в Родос, той разбрал за своето пътуване през времето. И оттогава нататък изобщо не бил стъпвал на земя, а обикалял из Средиземно море, което, слава на Аллах, никога нямало да се промени. Каквато и да е била истинската причина за носталгията му по миналото, все пак той ползваше мюсюлманското летоброене не само в разговор, но също и за вписвания в корабни дневници и счетоводни книги, макар че изглежда отдавна вече не придаваше значение на религията, а най-вероятно и на националността на своите предци.