V. [bg]

В отговор Стенсъл бе измърморил нещо относно все още нестабилното положение. Само това му липсваше, да разяснява политическата обстановка, и то на Карудърс-Пилоу, който при прочитането дори на най-несвързаната записка от министъра на външните работи, обикновено биваше завладян от такова благоговение, каквото сигурно е изпитвал Мойсей при вида на скрижалите с издълбаните върху тях десет Божи заповеди. Нали примирието бе подписано от законните правителствени ръководители? Забравил ли е, че след това настъпи мир? Но нямаше смисъл да спори. Така бяха стояли в онова ноемврийско утро умълчани двамата до прозореца и наблюдавали как фенерджията гаси лампите в парка Сейнт Джеймс, като че отдавна изникнал от някаква отвъдогледална повърхност на времето, когато виконт Грей407, навярно застанал до същия прозорец, е произнесъл знаменитата фраза, че в цяла Европа светлината е помръкнала. Стенсъл, разбира се, не виждаше особена разлика между този образ и самия епизод, но разбираше, че в дадения случай е за предпочитане да не тревожи изпадналия в еуфория шеф. Нека продължава да витае в облаците, загубен наивник. Стенсъл просто бе кисел, което обаче не му пречеше да възприема своето настроение за празнично.

Адютантът на губернатора на Малта, лейтенант Мънго Шийвс бе изпратил в Уайтхол доклад, описващ структурата на недоволството сред разните слоеве на населението: полиция, студенти от Университета, чиновници, работници в кораборемонтния завод, докери. Зад всичко това се спотайвал „Докторът“ — инженер Е. Мици408, главният организатор на безредиците. Чието име вероятно е било истински кошмар за губернатора, генерал-майор Хънтър-Блеър, както предполагаше Стенсъл, но той самият имаше усещането, че Мици трудно може да бъде приеман за нещо повече от един досаден и прекалено ревностен политически деец, донейде старомоден привърженик на макиавелизма, успял някак да запази своите убеждения до 1919 година. При мисълта за подобна идеологическа устойчивост Стенсъл изпитваше само тъжна гордост. Не беше ли също такъв идеалист неговият верен приятел Порпънтайн, преди двайсет години в Египет? Той беше от епоха, когато не бе толкова важно на чия страна си: значение имаше самото противопоставяне, изпитанието на достойнството, честността и почтеността? А Стенсъл навярно бе един от последните представители на старата школа.

Е, какво пък, това действително е тежък удар: дори Стенсъл бе изпаднал в душевен потрес. Десет милиона загинали и най-малко два пъти повече ранени. „Но ние, старите воини, — бе продължил тогава Стенсъл мисления диалог с Карудърс-Пилоу, — стигаме до точка, в която навиците от миналото стават твърде силни и надделяват над всякакви други съображения. Когато осъзнаваме, а и най-отговорно заявяваме, че тази наскоро безславно приключила касапница всъщност не е по-различна от Френско-Пруския конфликт, от Суданската кампания, дори от Кримската война409. Навярно това е самозаблуда, необходима в интерес на работата, или просто така ни е по-удобно да смятаме. Но тя определено е по-благородна отколкото тази противна слабост на бягството в розовите сънища: пастелни видения за разоръжаване, Лига на нациите, всеобщо право. Десет милиона загинали! Газ. Пашенделе410. Да го определят както щат: като прекалено голяма цифра, или химическа формула или историческо описание. Но, Господи Боже мой, само не и като Безименен Ужас, не и внезапен феномен, стоварил се без предупреждение върху неподготвеното човечество. Всички ние видяхме как стана това, бяхме свидетели. Нищо ново нямаше в тази война, никакви по-особени прегрешения срещу изначалните природни закони или радикална замяна на познатите принципи. Ако тя връхлетя като някаква изненада за обществото, значи Великата Трагедия се изразява в неговата слепота, а не в самата война.“