V. [bg]

Валета представляваше краят на един друг сезон и всички нейни приятели отдавна се бяха върнали в Щатите. Парите й бяха на привършване. Профейн не би могъл да й помогне. Тя го намираше за очарователен.

И така, на джин-фисове за нея, които откъсваха малки вкусни хапки от петфунтовата банкнота на Мистрал, и бира за Профейн, те споделиха обстоятелствата довели ги толкова далеч от Щатите и накъде би искал всеки да продължи след Валета, и като че ли единственият вариант бе поотделното завръщане, за Бренда в колежа, за него на Улицата. Такъв избор е равностоен на никъде, бяха съгласни и двамата, но в реалния живот често изпадаме в плен на илюзията, че отиваме на конкретно място, докато всъщност тръгваме за никъде: за това е нужен особен талант и много рядко човек е склонен да си противоречи, а и дори да го направи, подобно възражение би било демонстрация на неумерена претенциозност.

Същата вечер те стигнаха до взаимното убеждение, че светът е една огромна грешка. Да повярват в това им помогнаха сновящите наоколо английски матроси, десантчици и морски пехотинци, които също бяха тръгнали за никъде. Моряци от „Ешафод“ изобщо нямаше и Профейн реши, че вероятно са отплавали от Валета — невъзможно бе всички те изведнъж и поголовно да са станали толкова добропорядъчни, че да стоят далеч от „Търбухът“. Това го натъжи: изглежда всичките му пристанища бяха временни и въпреки своята неодушевеност, скитаха безцелно, както и той самият, защото всяко движение е относително. Нима в момента той не стои вцепенен насред морето като нескопосан Христос, докато този имитиращ неподвижност огромен мнимоболен град с едно-единствено пригодно за живот кътче и едно-единствено незаслужаващо да бъде мамено или манипулирано (и следователно особено ценено) момиче, вече е отплавал незабелязано отвъд безпределната извивка на хоризонта, от която същевременно го отделя леко набръчканата водна повърхност дълга поне едно столетие, ако бъде гледана от новия му наблюдателен пункт?