V. [bg]

Корабният шлосер Акуилина406 разполага със сведения за мадам Виола, хипнотизаторка и гадателка на сънища, която в 1944 година била за кратко във Валета. Стъкленото око е заминало с нея. Момичето, към което ме насочи антикварят Касар, ме излъга. V. е използвала окото като помагало в хипнотичните сеанси. Отпътувала е за Стокхолм. Накъдето се отправя и Стенсъл. Това, все пак, е приемливо като идея, загатната от разръфания край на поредната нишка. С Профейн можете да се разпореждате както сметнете за добре. Стенсъл повече няма нужда от никого от вас. Sahha.

Мистрал огледа стаята, търсеше нещо за пиене. Профейн бе излочил всичко.

— Свиня.

— Кой това? — попита събудилият се Профейн.

Мистрал му прочете бележката. Профейн се изтърколи от леглото и запълзя към прозореца.

— Какъв ден сме днес? — А след малко: — И Паола ли е заминала?

— Снощи.

— Заряза ме. Добре де. А как ще се разпоредите с мен?

— Като начало ще ти дам назаем петарка.

— Назаем ли! — гръмогласно си изсмя Профейн. — Явно изобщо не ме познавате.

— Ще се върна — увери го Мистрал.

Вечерта Профейн се избръсна, изкъпа, облече велуреното сако, обу джинсите ливайс, нахлупи широкопола каубойска шапка и излезе да се разходи по „Кингсуей“ в търсене на забавление. Намери го в лицето на Бренда Уигълсуърт, чистокръвна американка (англосаксонски предци, протестантка), студентка в колежа „Бийвър“ и, според думите й, притежателка на 72 чифта бермуди, половината от които бе донесла в Европа още през юни в началото на започналата твърде многообещаващо Голяма Обиколка на континента. Докато прекосявала Атлантика тя почти непрекъснато била многообещаващо замаяна, първоначално от височината на палубата, а след това предимно от множеството джин-фисове. По време на въпросното разгулно плаване на изток споделяла уюта на различните спасителни лодки с един студент от академическите равнини на Джърси (през лятото заработващ като стюарт), който й оставил за спомен пластмасово тигърче на оранжеви и черни ивици, страх от забременяване (касаещ само нея) и обещание да се видят в Амстердам, някъде около ресторант „Пет мухи“. Студентът не дошъл на срещата, но в замяна на това Бренда дошла на себе си, или поне твърдо решила да възприеме отново своето изходно състояние, т.е. на почти неосквернена пуританка, веднага щом се омъжи и врече на Праведен Живот, което смятала да направи възможно най-скоро. Взела това решение насред запълнения със стотици черни велосипеди паркинг на някакъв бар до канала, в момент, когато се чувствала като изхвърлена на сметище, като тревичка пред нашествие на скакалци. Скелети или черупки, нямало особено значение: нейният вътрешен свят бил и външен, и тя, — коса на тъмни и светлоруси кичури, вече съвсем не предишната крехка Бренда — продължила по заоблените хълмове с лозя край Рейн, после в Тирол и оттам в Тоскана, с наетия „морис“, чиято бензинова помпа почуквала силно от време на време при претоварване, в такт с щракането на фотоапарата и туптенето на сърцето й.