V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Не говорете така, моля ви.
Мистрал отвори вратата към балкона и излезе. Нощната Валета изглеждаше абсолютно необитаема и пуста.
— Не, вие няма да получите каквото желаете — заяви Мистрал. — Това, което би било необходимо, ако светът ви принадлежеше. Ще трябва да прогоните бесовете от този град, от острова, от всеки корабен екипаж в Средиземно море. От континентите и от целия свят. — И след кратка пауза добави: — Или поне от западната му част. Все пак ние сме хора на запада.
Стенсъл потръпна от нахлуващия през отворения прозорец студен въздух.
— Аз не съм свещеник — продължи Мистрал. — Неразумно е да опитвате да се позовавате на човек, познат ви само от изповед в писмена форма. Ние, имам предвид всичките ни отделни въплъщения, се придвижваме индивидуално, Стенсъл, а не групово, като сиамски близнаци или тризнаци. Само Бог знае колко различни Стенсъловци са преследвали V. из целия свят.
— Феъринг, в чиято Енория стреляха по Стенсъл, е бил предшественик на вашия отец Аваланш — изхриптя Стенсъл.
— Ако се бяхте поинтересували, щях да ви отговоря. Да ви кажа името.
— Но?
— Сметнах, че няма смисъл да влошавам още повече нещата.
Стенсъл присви очи. Мистрал се извърна към него, забеляза недоверчивия му изпитателен поглед.
— Да, точно така. Тринайсет наши събратя тайно управляват света.
— Стенсъл положи неистови усилия, за да доведе Профейн тук. Трябваше да бъде по-внимателен, нащрек, но Стенсъл демонстрира известно пренебрежение. Нима е устремен към собственото си унищожение?
Мистрал го погледна усмихнат. Посочи зад гърба си, към крепостната стена на Валета.
— Попитайте нея — шепнешком отвърна той. — Попитайте скалата.
ІІІ
Два дни по-късно Мистрал отиде в пансиона и завари там мъртво пияния Бени проснат диагонално върху леглото. Следобедното слънце осветяваше ивица от подпухналото бледо лице и открояваше пределно отчетливо всяко отделно косъмче от едноседмичната му четина. От зяпналата му уста течеше слюнка. Профейн хъркаше и, както изглежда, бе доволен от себе си.
Мистрал допря тилната страна на ръката си в челото на Профейн: нямаше температура. Треската бе преминала. Но къде беше Стенсъл? Още докато си задаваше този въпрос, Мистрал видя бележката. Която имаше формата на кубистична нощна пеперуда, кацнала завинаги върху солидното бирено шкембенце на Профейн.
Корабният шлосер Акуилина406 разполага със сведения за мадам Виола, хипнотизаторка и гадателка на сънища, която в 1944 година била за кратко във Валета. Стъкленото око е заминало с нея. Момичето, към което ме насочи антикварят Касар, ме излъга. V. е използвала окото като помагало в хипнотичните сеанси. Отпътувала е за Стокхолм. Накъдето се отправя и Стенсъл. Това, все пак, е приемливо като идея, загатната от разръфания край на поредната нишка. С Профейн можете да се разпореждате както сметнете за добре. Стенсъл повече няма нужда от никого от вас. Sahha.
Мистрал огледа стаята, търсеше нещо за пиене. Профейн бе излочил всичко.
— Свиня.
— Кой това? — попита събудилият се Профейн.
Мистрал му прочете бележката. Профейн се изтърколи от леглото и запълзя към прозореца.
— Какъв ден сме днес? — А след малко: — И Паола ли е заминала?
— Снощи.
— Заряза ме. Добре де. А как ще се разпоредите с мен?
— Като начало ще ти дам назаем петарка.
— Назаем ли! — гръмогласно си изсмя Профейн. — Явно изобщо не ме познавате.
— Ще се върна — увери го Мистрал.
Вечерта Профейн се избръсна, изкъпа, облече велуреното сако, обу джинсите ливайс, нахлупи широкопола каубойска шапка и излезе да се разходи по „Кингсуей“ в търсене на забавление. Намери го в лицето на Бренда Уигълсуърт, чистокръвна американка (англосаксонски предци, протестантка), студентка в колежа „Бийвър“ и, според думите й, притежателка на 72 чифта бермуди, половината от които бе донесла в Европа още през юни в началото на започналата твърде многообещаващо Голяма Обиколка на континента. Докато прекосявала Атлантика тя почти непрекъснато била многообещаващо замаяна, първоначално от височината на палубата, а след това предимно от множеството джин-фисове. По време на въпросното разгулно плаване на изток споделяла уюта на различните спасителни лодки с един студент от академическите равнини на Джърси (през лятото заработващ като стюарт), който й оставил за спомен пластмасово тигърче на оранжеви и черни ивици, страх от забременяване (касаещ само нея) и обещание да се видят в Амстердам, някъде около ресторант „Пет мухи“. Студентът не дошъл на срещата, но в замяна на това Бренда дошла на себе си, или поне твърдо решила да възприеме отново своето изходно състояние, т.е. на почти неосквернена пуританка, веднага щом се омъжи и врече на Праведен Живот, което смятала да направи възможно най-скоро. Взела това решение насред запълнения със стотици черни велосипеди паркинг на някакъв бар до канала, в момент, когато се чувствала като изхвърлена на сметище, като тревичка пред нашествие на скакалци. Скелети или черупки, нямало особено значение: нейният вътрешен свят бил и външен, и тя, — коса на тъмни и светлоруси кичури, вече съвсем не предишната крехка Бренда — продължила по заоблените хълмове с лозя край Рейн, после в Тирол и оттам в Тоскана, с наетия „морис“, чиято бензинова помпа почуквала силно от време на време при претоварване, в такт с щракането на фотоапарата и туптенето на сърцето й.
406
Същото име носел убитият в кулата Галис.