V. [bg]

— Значи някой е извън играта — промърмори Стенсъл. Профейн изпъшка и придърпа одеялата. — Слушай, ти си болен — отбеляза Стенсъл, отиде при Бени, пипна челото му. — Имаш висока температура, тресе те. Стенсъл трябва да намери лекар. Какво по дяволите си правил по това време навън?

— Няма нужда. — Профейн се обърна по корем, пъхна ръка под леглото и започна да рови из мешока си. — Ще взема няколко аспирина, ще се изпотя и ще ми мине.

Известно време двамата мълчаха, но Стенсъл бе прекалено изнервен и объркан, за да се сдържа. Трябваше да излее душата си.

— Профейн — започна той.

— Предай на бащата на Паола, че съм дошъл само така, за компания.

Стенсъл започна да обикаля из стаята. Внезапно се разсмя.

— Стенсъл мисли, че повече не му вярва.

Профейн се обърна с усилие по гръб и примигна невярващо срещу него.

— Родината на V. е страната на съвпаденията, управлявана от министерство на митологията. Чиито емисари бродят из улиците на настоящия век. Порцепич, Мондауген, Стенсъл-баща, Мистрал, Стенсъл-син. Способен ли е някой от тях да осъществи съвпадение? Подобно стечение на обстоятелствата може да сътвори единствено Провидението. Ако съвпаденията не са случайни, значи сблъсъкът на Стенсъл изобщо не е бил с историята, а с нещо много по-ужасно. Името на отец Феъринг бе споменато веднъж пред Стенсъл, явно съвсем случайно. Същото име изникна отново днес и в това определено има някакъв умисъл.

— Интересно, дали това не е същият отец Феъринг… — зачуди се Профейн.

Стенсъл замря, уискито в чашата му се разплиска. А Бени подхвана мечтателен разказ за нощните смени с Алигаторния Патрул, как бе преследвал петнистия звяр из Енорията на отец Феъринг, как го бе застигнал в една озарена от зловещо фосфоресциращо сияние подземна зала, как го бе приклещил и убил.

Стенсъл внимателно допи уискито, изтри с носната си кърпичка чашата и я остави на масата. После облече палтото си.

— За доктор ли отиваш? — попита Бени, забил нос във възглавницата.

— Нещо такова — неопределено отвърна Стенсъл.

След час той бе при Мистрал.

— Не я будете — помоли го Мистрал. — Горкичката. Никога не съм я виждал да плаче.

— А също не сте виждали и Стенсъл да плаче — подметна Стенсъл. — Но и това може да стане. Вие сте бивш свещеник. Душата на Стенсъл е обладана от дявола, който спи в неговото легло.

— Профейн ли имате предвид? — И после в опит да покаже добро настроение: — Трябва да се заемем с отец А. Той е разочарован и обезверен заклинател, вечно се оплаква от липса на емоции.

— А вие самият не сте ли разочарован и обезверен заклинател?

— Такъв беше един съвсем друг Мистрал — намръщено отвърна Мистрал.

— Тя го е завладяла и изцяло погълнала — прошепна Стенсъл. — V.

— Вие също сте болен.