![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Но аз съм заинтригуван и възхитен от издирването, което сте предприели.
— Знаете ли, че Стенсъл дори измисли молитва. Която да бъде произнасяна в такт с крачките, докато той броди из града. „О, Съдба, дай на Стенсъл достатъчно сила, за да бъде непоколебим той и да не заседне сред някоя от тези жалки развалини, избрани наслуки или внушена от мъглявите намеци на Мистрал. Не го насърчавай за безумни начинания, не го оставяй в черната нощ да се замъкне с фенер и лопата на гробището в опит да изкопае халюцинация вместо съкровище, не позволявай на властите да го намерят там, целият в кал, обезумял и хвърлящ на всички страни безсмислена глина.“
— Вие прекалявате — измърмори Мистрал. — И без това се чувствам достатъчно неудобно в настоящото ми положение.
— Не — шумно пое дъх Стенсъл. — Не смятам да задавам повече въпроси. Това остана в далечното минало.
От този момент нататък Мистрал започна да изучава Стенсъл по-внимателно. Все пак не бързаше с изводите. Бе натрупал достатъчно години и опит, за да разбира, че писмената апология ще бъде само първата крачка от прогонването на обсебилото го след ’43 година предусещане за грях. Но можеше ли със сигурност да се каже, че тази V. е била нещо повече от чувство за грях?
Ескалиращите кризи в Полша, Суец и Унгария почти не ги засягаха. Подобно на всеки малтиец, Мистрал гледаше с недоверие и подозрение дори на най-незначителните военни конфликти и се радваше, когато нещо друго — в случая фиксацията на Стенсъл — отвличаше вниманието му от вестникарските заглавия. Впрочем самият Стенсъл, с течение на времето налагащ си изглежда все по-строги ограничения по отношение на информираността относно ставащото по света (както бе изяснено в резултат от неколкократните подпитвания), потвърждаваше развиваната от Мистрал теория, че в крайна сметка V. е мания и че такава фиксидея наподобява оранжерия: постоянна температура, за̀вет, тишина, пренаселеност с мутирали пъстроцветни зооразновидности и крещящо ярки неестествени венчелистчета.
При завръщането си в пансиона, Стенсъл попадна в самия разгар на бурен и гръмогласен спор между Паола и Профейн.
— Махай се, тогава — викаше Бени.
— Кой си ти, че да решаваш вместо мен — изкрещя в отговор тя.
Стенсъл отвори предпазливо вратата, надзърна и моментално бе ударен с възглавница по лицето. Щорите бяха спуснати и Стенсъл можа да види само неясни фигури: опитващият да се скрие Профейн и замахналата ръка на Паола.
— Какво става тук, по дяволите?
— Старият ми кораб е тук, във Валета — осведоми го клекналият като жабок Бени, подхвърляйки му вестник. Виждаше се само бялото на очите му. Паола ридаеше.
— Ясно. — Стенсъл пристъпи наслуки към леглото. Профейн обикновено спеше на пода. „Нищо, все някак ще се оправят и без креват“, помисли озлобено Стенсъл, посумтя малко и почти веднага заспа.
Най-после му дойде наум да поговори с възрастния свещеник отец Аваланш, който, според Мистрал, живеел във Валета от 1919 година.
Още в момента, когато влезе в църквата, разбра, че и този път не му е провървяло, отново е загубил. Немощният свещеник бе коленичил пред олтара: косата му белееше върху черното расо. Много, много престарял.
По-късно, в къщата на свещеника:
— На някои от нас Господ отрежда да изчакват в странни заливи — промълви отец Аваланш. — Знаете ли колко време е изминало откакто за последен път изповядвах убиец? Миналата година, когато се разчу за убийството в кулата Галис405, имах известна надежда… — Стискайки от време на време противящата се ръка на Стенсъл, той продължаваше своя несвързан монолог, безцелно залутан из дебрите на паметта. Стенсъл опита да насочи спомените му към Юнските Вълнения.
— О, тогава бях младеж и свято вярвах в мита за Рицарите. Не може човек да дойде във Валета, без да има представа за Малтийските Рицари Йоанити. Както и тогава, аз все още вярвам — подсмихна се старецът, — че Рицарите бродят из улиците, след залез-слънце. Някъде. Достатъчно дълго служих като полкови свещеник, по време на истинските боеви действия, за да храня някакви илюзии относно възможността отец Аваланш да стане рицар-кръстоносец. Но ако сравним тяхната Малта с онази, каквато беше в 1919 година… Може би трябва да говорите с моя предшественик, отец Феъринг. Но той замина в Америка. Впрочем, горкият дядка, където и да е, навярно отдавна се е споминал.
405
Часовникова кула, построена от рицарите Йоанити на северния бряг на Малта, на около 10 км. от Слиема. Свързана с шумно криминално дело — банков чиновник убива клиент на банката, който трябвало да вложи голяма сума на депозит, и заравя тялото му в кулата Галис, където то скоро било открито.