![V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/3/v-bg-download.jpg)
V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
Отвели я в харема, при султана. Трябва да знаеш, че тя никога не е минавала за неземна красавица. Приемала облика на някоя от множеството второстепенни богини. Едно от характерните й качества е нейното пристрастие към честата смяна на външния вид. И нещо любопитно, на всички нейни изображения: върху глинени съдове, фризове, скулптури, тя винаги е висока, стройна, с неголеми гърди и плосък корем. Независимо от често сменящите се представи за женска красота, Мара оставала неизменна. Винаги леко изпъкнал профил и раздалечени малки очи. Не била от онези, след които се обръщаш на улицата. Но нали в края на краищата тя преподавала науката за любовта. Само на учениците на любовта им е потребно да бъдат красиви.
Султанът харесал Мара. Вероятно доста се е постарала да му угоди. Обаче в ранг наложница била издигната едва когато Ла Валет преградил на нейния остров с желязна верига реката, течаща между Сенглеа и форт Свети Анджело, и отровил с хашиш и арсеник изворите в равнината Марса. Още от първия ден в харема, тя се постарала да създава всевъзможни затруднения и неприятности. На нея винаги й били приписвани магически способности, които вероятно по някакъв начин били свързани с рожкова — нали често я изобразяват с рожковена шушулка в ръка. Като жезъл или скиптър. А не е изключено също Мара да е своего рода богиня на плодородието, макар и да представлява някакво странно, хермафродитно божество. Надявам се споменаването на такава полова неопределеност да не подразни прекалено много твоите англосаксонски нерви.
Скоро, след две-три седмици, султанът забелязал във всички свои нощни компаньонки явна хладина, нежелание и равнодушие към ласките. А също и промяна в поведението на евнусите. Да го наречем почти неприкрито самодоволство. Ала нищо определено не съумял да установи и, както биха направили повечето неблагоразумни и подозрителни мъже, султанът заповядал няколко наложници и евнуси да бъдат подложени на ужасни мъчения. Всички се клели в своята невинност, и до самия край засвидетелствали неподправено страхопочитание към своя господар, умирайки, надянати на железни колове или с пречупени шии. Но, въпреки това, положението все повече се влошавало. Шпионите докладвали, че срамежливите доскоро наложници, които ситнели с изящни женствени крачки, ограничавани от тънка верижка между глезените, и свеждали плахо очи, сега вече предизвикателно се усмихвали и най-разюздано флиртували с евнусите, които, о ужас!, им отвръщали със същото. Щом останели сами, те се нахвърляли една върху друга с пламенни ласки, а понякога дори най-открито се отдавали на вулгарен разврат пред очите на шокираните султански агенти.
Най-после на почти обезумялото от ревност Негово Страховито Величество му хрумнало да привика чародейката Мара. Застанала пред него в дълга риза ушита от крилата на тигрова пеперуда, тя с коварна усмивка гледала султанския подиум. Придворните били очаровани.
„— Жено…“ — започнал султанът.
Мара го прекъснала, вдигайки ръка.
„— Всичко това е мое дело — ласкаво изрекла тя. — Аз научих твоите жени как да обичат телата си, разкрих им удоволствията от любовта към собствения пол. Аз възстанових потентността на твоите евнуси, за да могат да се наслаждават те един на друг, както и на стотиците напарфюмирани самки от твоя харем.“
Потресен от такова безочливо признание, султанът — чиято деликатна мюсюлманска чувствителност била дълбоко уязвена от епидемията на извращения, стоварена от Мара върху неговия дотогава безметежен семеен покой, — направил доказано фаталната грешка при разговор с която и да е жена: решил да спори с нея. Настървен от възможно най-остър сарказъм, той започнал да й обяснява, като на слабоумна, защо евнусите не са способни да извършват полов акт.
„— Аз им дадох всичко необходимо за тази цел“ — с безметежен както преди тон отвърнала Мара, все тъй злобно усмихната.