V. [bg]

— Защото нали всички ние боядисваме борда на някоя „Пери“. И я наричаме общество. Просто нов слой боя, нали разбираш? Първоначалният й цвят не може да бъде променен.

— Също както пъпките от дребна шарка нямат никакво отношение към смъртта. Нов оттенък на кожата, нов слой боя.

— Разбира се, — потвърди Стенсъл, замислен за нещо друго. — Естествено, всеки би предпочел да умре от старост…

Армагедонът бе профучал, а оцелелите професионалисти не бяха получили нито благословия, нита дара на езиците414. Въпреки всички опити да спрат движението й, жилавата бабичка Земя продължава своето въртене, изобщо не бърза да се прости с живота и ако умре някога, то ще бъде на преклонна възраст, от старост.

После Мехмет му разказа за Мара.

— Още някоя от твоите жени.

— Ха, ха. Де да беше така. На малтийски „Мара“ означава „жена“.

— Разбира се.

— Тя е дух, ако не те смущава това определение, обречен да живее на Шагриет Меуия. Нейните владения са ограничени от населената равнина, от полуострова, на чийто връх е разположена Валета. Тя се е грижила за претърпелия корабокрушение Свети апостол Павел, както Навзикая за Одисей, обучавала в изкуството на любовта всички завоеватели, от финикийците до французите. А най-вероятно дори и англичаните, въпреки че след Наполеон тази легенда вече не е тъй категорична и неоспорима. Съгласно наличните сведения, с които разполагаме, тя е била напълно достоверна историческа личност, като Света Агата415, една от второстепенните малтийски светици.

— Голямата Обсада е била след моята епоха, но една от легендите гласи, че някога Мара е имала достъп до целия остров и морето около него, чак до богатите на риба плитчини край Лампедуза. Тогава рибарските флотилии винаги дрейфували там строени във формата на рожковена шушулка — това е нейният характерен символ. В началото на 1565 година по вашето летоброене416 каперите Джиу и Ромегас пленили турския галеон принадлежащ на главния евнух на султанския харем. За отмъщение корсарят Драгут пленил Мара, по време на един от нейните излети до Лампедуза, и я отвел в Константинопол. Веднага щом корабът излязъл извън пределите на невидимия кръг с център Шагриет Меуия и Лампедуза по окръжността, Мара изпаднала в странен транс, от който не могли да я извадят нито ласки, нито мъчения. В края на краищата турците, които предишната седмица били загубили носовата фигура на техния кораб при стълкновение с една сицилианска рагуза, завързали Мара за бушприта и така пристигнала тя в Константинопол: като живо носово украшение. Докато приближавали града, ослепително жълт и сиво-охров под ясното небе, всички чули как тя се пробудила и закрещяла: „Лейл, хек икун“. Щом е нощ, тъй да бъде. Турците решили, че е обезумяла. Или ослепяла.