За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXXVIII
Продължение на същата тема
Какво впрочем представлява тази компилация, която у нас носи наименованието Постановления на Свети Людовик? Какво представлява тоя тъмен, забъркан и двусмислен кодекс, смесица от френско съдопроизводство и римско право, в който говори законодателят, а се вижда ученият юрист; в който намираме пълния сбор на юриспруденцията по всички положения на гражданското право? За да си отговорим на тия въпроси, трябва да се пренесем в ония времена.
Като виждал злоупотребите в съдебната практика на своето време, Свети Людовик се е мъчел да внуши отвращение у своите народи към нея; той издал множество разпоредби за съдилищата в своите владения както и за съдилищата на своите барони; и той е постигнал такъв голям успех, че Боманоар, който е писал скоро след неговата смърт, казва, че съдебният ред, установен от него, се прилагал в много от сеньориалните съдилища.
Така този господар постига своята цел, макар неговите наредби за сеньориалните съдилища да са били издадени не за да бъде изработен един общ закон за цялото кралство, а за да се даде пример, който всеки би могъл да последва или от който всеки би бил заинтересован. Той премахнал злото, правейки така, че да се почувствува по-доброто. Когато в неговите съдилища и в съдилищата на сеньорите видели, че новият начин на съдопроизводство е по-естествен и по-разумен, по-добре съгласуван с морала, религията и общественото спокойствие, приели него, а стария изоставили.
Да се подканя, когато не може да се принуждава; да се ръководи, когато не трябва да се заповядва — това е висша способност. Разумът има естествена власт; и тя може да бъде наречена даже тираническа; на него му оказват съпротива, но тази съпротива е вече негова победа; още малко и човек ще бъде принуден да се върне към него.
За да внуши отвращение към френската юриспруденция, Свети Людовик наредил да бъдат преведени книгите на римското право така, че да може да запознае с него хората на своето време. Дефонтен, първият наш писател-практик юрист, се е ползувал много от римските закони; неговите съчинения представляват нещо като смесица от старинна френска юриспруденция, закони или постановления на Свети Людовик и римско право. Боманоар малко е използувал римските закони; но той е съгласувал старинната френска юриспруденция с уставите на Свети Людовик.
В духа на тия две съчинения и особено в книгите на Дефонтен някакви си съдии-изпълнители са написали, смятам, книга по юриспруденция, която наричаме Постановления. В заглавието на тази книга се казва, че тя е съставена според обичаите на Париж, Орлеан и съда на бароните; а в предисловието — че в нея става дума за обичаите на цялото кралство, а също така на Анжу и баронския съд. Очевидно тази книга е била съставена за Париж, Орлеан и Анжу, както съчиненията на Боманоар и Дефонтен са били предназначени за Клермон и Вермандоа; и тъй като от книгата на Боманоар може да се заключи, че много закони на Свети Людовик са проникнали в баронските съдилища, съставителят е имал известно основание да каже, че неговата книга се отнася също и за съда на бароните.
Ясно е, че този, който е съставил тази книга, е събрал в едно обичаите на страната и законите и Постановленията на Свети Людовик. Това е много ценно произведение, защото съдържа древните обичаи на Анжу и Постановленията на Свети Людовик такива, каквито са се прилагали в практиката тогава; то съдържа също така и запазилите се в практиката останки от старинното френско съдопроизводство.
Разликата между това съчинение и съчиненията на Дефонтен и Боманоар се състои в това, че в него се говори с повелителен тон, както говорят законодателите; и това е разбираемо, тъй като то е една смесица от писани обичаи и закони.
Тази компилация е имала един вътрешен порок; тя е представлявала двояк кодекс, в който френското законодателство е било смесено с римското; едно до друго са стояли неща, които никога не са имали нещо общо, дори са си противоречали.
Аз знам много добре, че френските трибунали на феодите и перовете, присъдите без апелация към други съдилища, начинът на произнасяне на присъда чрез думите «аз осъждам» или «аз оправдавам» са били сходни с формите на народния съд в Рим. Но това старинно съдопроизводство малко се е практикувало; служели са си по-скоро със съдопроизводството, въведено по-късно от императорите; то е използувано навсякъде в тази компилация — за уреждане, ограничаване, коригиране и разпространение на френското съдопроизводство.
Глава XXXIX
Продължение на същата тема
Съдебните форми, въведени от Свети Людовик, излезли от употреба. Този господар е имал пред вид не толкова същността, т. е. най-добрия начин на съдопроизводство, колкото най-добрия начин за изместване на старите съдебни порядки. Първата цел е била да се даде гръб на старото съдопроизводство; втората — да се създаде ново. Но щом са се появили неудобства и в новото съдопроизводство, то било заменено с друго.