Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Аз работя по петнадесет часа, монсеньор.
— Но това е невъзможно. Задълженията в парламента не ви отнемат повече от три часа.
— О, аз водя счетоводните книги на един мой приятел, чиито дела се намират под мой контрол, а освен това в свободното си време изучавам древноеврейски език.
— Вас много ви ценят в парламента, нали, Ванел. Не трябва дълго да се заседавате на съветническото място. Трябва да си купите длъжност. Нещо по-значително. Най-трудно се задоволяват скромните желания.
— Да се напълнят скромните кесии също не е лесно.
— Каква длъжност най-много би ви харесала?
— Право да си кажа, не виждам нито една, която би била за моя джоб.
— Има една добра длъжност. Но трябва да бъдеш крал, за да можеш да си я купиш без парични затруднения, а кралят сигурно няма да пожелае длъжността генерален прокурор.
Като чу тези думи, Ванел вдигна към Колбер безизразен поглед. Колбер така и не можа да разбере дали Ванел е отгатнал мислите му, или просто е реагирал на думите му.
— За коя длъжност на генерален прокурор говорите, монсеньор? Аз знам само длъжността на господин Фуке.
— Точно за нея говоря, мили мой съветнико.
— Не е лош вкусът ви, монсеньор, но стоката може да бъде купена, ако се продава.
— Мисля, че тази длъжност скоро ще се изнесе на пазара.
— Ще се изнесе на пазара? Длъжността генерален прокурор? Длъжността на господин Фуке, която го прави неуязвим, ще се изнесе на пазара? О, о!
— А може би тази длъжност ви плаши? Или не я искате?
— Господине, вие се подигравате с мен — отвърна Ванел. — Кой парламентарен съветник не иска да стане генерален прокурор?
— В такъв случай, господин Ванел… след като аз твърдя, че тази длъжност ще се продава…
— Повтарям, това е невъзможно. Никой няма да се откаже от бронята, която пази неговата чест, състояние и може би живот.
— Намират се луди, които мислят, че са в безопасност от ударите на съдбата, господин Ванел.
— Да, монсеньор, случва се и такова нещо, но подобни луди не вършат своите безумства в полза на бедните ванеловци, вегетиращи в този свят. Защото ванеловци са бедни.
— Наистина длъжността на господин Фуке струва скъпо. Колко бихте дали за нея, господин Ванел?
— Всичко, каквото имам. От триста до четиристотин хиляди ливри.
— А цената на тази длъжност каква е според вас?
— Най-малко милион и половина. Познавам хора, които са предлагали милион и седемстотин хиляди и не са успели да съблазнят господин Фуке. Но дори и господин Фуке да пожелае да продаде длъжността си, в което не вярвам, въпреки че ми казваха…
— Значи и на вас са ви казвали! Кой?
— Господин Дьо Гурвил… господин Пелисон… така, между другото.
— Но ако господин Фуке все пак пожелае да продаде длъжността си?
— Все едно, няма да мога да я купя, тъй като господин суперинтендантът ще я продаде само в брой, а кой може изведнъж да сложи на масата милион и половина?
На това място Колбер спря съветника с изразителен жест и се замисли. Наблюдавайки хода на мислите по лицето на своя господар и виждайки настойчивото му желание да продължи разговора на тази тема, Ванел нетърпеливо чакаше решението му, без да смее да подскаже нещо на интенданта.
— Обяснете ми — каза най-после Колбер — какви са привилегиите, свързани с тази длъжност?
— Право да обвини всеки френски поданик, ако не е принц по кръв. Право да анулира всяко обвинение, предявено срещу всеки французин, освен краля и принцовете от кралския дом. Генералният прокурор е дясната ръка на краля, която наказва виновните. Същата ръка може да послужи на краля и за да загаси факела на правосъдието и законността. По такъв начин господин Фуке може да прояви неподчинение пред краля, настройвайки против него парламента, затова кралят независимо от всичко се старае да е в добри отношения с него, тъй като е естествено негово величество да иска указите му да влизат в законна сила без възражение от страна на парламента. Генералният прокурор може да бъде много полезно, но и много опасно оръдие.
— Искате ли да станете генерален прокурор, Ванел? — внезапно попита Колбер, смекчавайки тона и погледа си.
— Аз? — възкликна Ванел. — Вече имах чест да ви докладвам, че за това не ми стигат повече от един милион ливри.
— Ще ги вземете на заем от ваши приятели.
— Нямам приятели, по-богати от мен.
— Вие сте честен човек!
— О, ако всички мислеха като вас!
— Достатъчно е, че аз мисля така. В случай на необходимост съм готов да гарантирам за вас.
— Но, монсеньор! Знаете ли поговорката: „Който гарантира, той ще плаща“?