Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Дотам няма да се стигне.
Ванел се изпъна, развълнуван от това толкова неочаквано предложение от човек, чиито думи се възприемаха сериозно дори от най-лекомислените хора.
— Не ми се смейте, господине — каза той.
— Да побързаме с това, Ванел. Казвате, че господин Гурвил е разговарял с вас за длъжността на господин Фуке?
— Да, Пелисон също. Ето думите им: „… членовете на парламента са богати и честолюбиви и трябва да се организират, за да предложат два или три милиона на господин Фуке, своя покровител, своята светиня.“ Казах им, че ако е необходимо, ще внеса моята част в размер на десет хиляди ливри.
— Значи вие също обожавате господин Фуке! — възкликна Колбер, хвърляйки към Ванел злобен поглед.
— Ни най-малко. Но господин Фуке заема поста генерален прокурор. Той е затънал в дългове и отива към дъното. Ние трябва да спасим честта на корпорацията.
— Значи докато е на тази длъжност, Фуке няма от какво да се опасява.
— Има и друго — продължи Ванел, — господин Гурвил добави: „За господин Фуке е унизително да приема милостиня и той несъмнено ще се откаже от нея. Нека парламентът реши и спазвайки благоприличието, да купи длъжността на своя генерален прокурор. Тогава всичко ще е наред. Честта на корпорацията ще бъде неопетнена и заедно с това ще бъде пощадена гордостта на господин Фуке.“
— Да, това действително е решение.
— Аз разсъждавах абсолютно по същия начин като вас, монсеньор.
— Ето какво, господин Ванел: веднага ще отидете при господин Пелисон или при господин Гурвил, познавате ли някой друг от приятелите на господин Фуке?
— Познавам се добре с господин Дьо Лафонтен.
— С този… стихоплетец?
— Да, с него. Когато бяхме в добри отношения с господин Фуке, той съчиняваше стихове, възпяващи моята жена.
— Обърнете се към него, за да ви уреди среща със суперинтенданта.
— С удоволствие. Но как ще стане с парите?
— В уречения ден и час парите ще бъдат на ваше разположение. За това можете да бъдете спокоен.
— Монсеньор, каква голяма щедрост! Вие засенчвате дори краля! Превъзхождате господин Фуке!
— Една минута… да не злоупотребяваме с думите, Ванел. Не ви подарявам един милион и четиристотин хиляди ливри. Аз имам деца.
— О, господине, вие ми ги заемате и това ми е повече от достатъчно. Определете процент, какъвто желаете, гаранции, каквито поискате, аз съм готов на всяко ваше условие, като ще продължа да повтарям още и още, че вие превъзхождате по щедрост кралете и господин Фуке. Какви са вашите условия?
— Ще погасите дълга в течение на осем години, ще ми дадете полица за самата длъжност…
— Превъзходно. Това ли е всичко?
— Почакайте. Запазвам си правото да откупя от вас тази длъжност за сто и петдесет хиляди ливри повече, отколкото вие ще заплатите за нея, ако при нейното изпълнение не се ръководите от интересите на краля и моите предначертания. Нима в моите условия има нещо, което не ви харесва?
— Не, не — живо отвърна Ванел.
— В такъв случай ще подпишем договор веднага щом поискате. Вървете при приятелите на господин Фуке, срещнете се със суперинтенданта, бъдете отстъпчив и щом стигнете до споразумение…
— Ще побързам да го накарам да подпише договора.
— В никакъв случай не правете това… в никакъв случай не обелвайте дума за подпис, разговаряйки с господин Фуке, нито за неустойка в случай на нарушение на договора, нито дори за честна дума, чувате ли? Иначе ще погубите всичко!
— Но какво да правя, монсеньор? Не всичко е толкова просто.
— Постарайте се само господин Фуке да сключи с вас сделката. Вървете!
Глава четиридесет и трета
ПРИ КРАЛИЦАТА МАЙКА
Ана Австрийска беше в спалнята си в кралския дворец заедно с госпожа Дьо Мотвил и сеньора Молена. Кралят, когото чакаха цялата вечер, така и не се появи. Изгубила търпение, кралицата изпраща вече няколко пъти да научат дали не се е върнал.
Всичко предвещаваше буря. Придворните дами и кавалери избягваха да се срещат в приемните и коридорите, за да не говорят на опасни теми. Принцът още от сутринта беше отишъл с негово величество на лов. Ядосана на всички, принцесата седеше в покоите си. Ана Австрийска, след като прочете на латински молитвата си, разговаряше с двете си приближени на кастилско наречие. Ставаше въпрос за семейни работи. Госпожа Дьо Мотвил, която знаеше испански, й отговаряше на френски.
След като трите събеседнички, в безупречно учтива форма, с недомлъвки, изказаха мнение, че поведението на краля убива кралицата — неговата съпруга, кралицата майка и цялата роднинска кохорта, след като върху главата на Ла Валиер на изискан кастилски бяха изсипани всички проклятия, Ана Австрийска увенча тези жалби и укори с думи, отговарящи на нейния начин на мислене.