Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Лейтенантът попита директора на зоологическата градина дали му се намират кирки и лопати, които да им даде. Младият офицер изглеждаше още по-блед и съсипан и от преди. Ветеринарят заведе него и хората му в бараката за инструменти зад кабинета. Лейтенантът избра две кирки и две лопати и ги връчи на хората си. После каза на лекаря да дойде с него и като остави войниците, го поведе към горичката зад пътя. Ветеринарят го последва. Където и да стъпеше лейтенантът, изскачаха скакалци. Във въздуха се носеше миризмата на лятна трева, оглушително пищяха цикадите, а ревът, който слоновете надаваха от време на време, звучеше като далечно предупреждение.
Без да казва нищо, лейтенантът тръгна между дърветата, докато не намери нещо като поляна в гората. Районът бе определен за площадка, където децата да си играят с малките животни. Но планът беше отложен за неопределено време: заради все по-сложното положение на фронта стана трудно набавянето на строителни материали. Дърветата бяха изсечени и слънцето грееше точно в кръга гола земя като сценично осветление в тази част на гората. Лейтенантът застана в средата на кръга и се огледа. Ровна пръстта с тока на ботуша си.
— Ще направим временен бивак — обяви той, после се наведе и гребна шепа пръст.
Ветеринарят кимна. Нямаше представа защо ще правят лагер в зоологическата градина, но реши да не пита. Тук, в Синдзин, от опит се беше научил никога да не задава въпроси на военни. Те само се дразнеха и при всички положения не отговаряха ясно и недвусмислено.
— Първо ще изкопаем голяма дупка — продължи лейтенантът, сякаш си говореше сам.
Изправи се и извади от джоба на куртката си пакет цигари. Захапа една, почерпи и лекаря, после запалиха двамата с обща клечка кибрит. За да запълнят мълчанието, мъжете пушеха съсредоточено. Лейтенантът пак взе да рови с ботуша в пръстта. Нарисува нещо с тока, сетне го изтри. Накрая попита ветеринаря:
— Къде сте роден?
— В Канагава — отвърна лекарят. — В един град на име Офуна, недалеч от морето.
Лейтенантът кимна.
— А вие откъде сте? — попита ветеринарят.
Вместо да отговори, офицерът присви очи и загледа как димът се издига между пръстите му. „Не, не си струва да задаваш на военен въпроси — повтори си отново лекарят. — Разпитват те, но ако ти попиташ нещо, никога не отговарят. Мълчат като гроб, буквално.“
— Там има киностудия — каза лейтенантът.
Трябваше да минат няколко секунди, докато ветеринарят разбере, че офицерът му говори за Офуна.
— Точно така. Голяма студия. Но никога не съм влизал вътре.
Лейтенантът пусна на земята каквото беше останало от цигарата и го смачка.
— Дано се върнете там — рече той. — Е, дълго плаване е до Япония. Ние всички вероятно ще измрем тук. — Докато говореше, беше забил поглед в земята. — Я ми кажете, докторе, страх ли ви е от смъртта?
— Вероятно зависи как умираш — отговори ветеринарят след кратък размисъл.
Лейтенантът вдигна очи и го погледна с интерес. Явно беше очаквал друг отговор.
— Прав сте — каза той. — Зависи как умираш.
Известно време двамата мълчаха. Лейтенантът сякаш всеки момент щеше да заспи прав. Очевидно беше изтощен. Над тях като птица прелетя голям скакалец и с шумно движещи се криле изчезна в тревата. Лейтенантът си погледна часовника.
— Време е да започваме — оповести той напосоки. После каза на ветеринаря: — Бих искал да останете малко. Може би ще се наложи да ви помоля за една услуга.
Лекарят кимна.
Войниците доведоха на поляната в гората пленените китайци и им развързаха ръцете. Ефрейторът очерта с бейзболна бухалка върху земята широк кръг — ветеринарят не проумяваше защо войник ще носи бухалка, това бе поредната загадка — и заповяда на японски на пленниците да изкопаят в земята дълбока дупка с размерите на кръга. Четиримата с бейзболните екипи започнаха да копаят мълком с кирките и лопатите. Половината войници ги охраняваха, другите се излегнаха под дърветата. Явно умираха за сън, още щом се проснаха с цялото бойно снаряжение на земята, и захъркаха. Другите, които останаха на пост, наблюдаваха как върви копаенето, бяха подпрели пушките с щикове на хълбоците, за да са им подръка. Лейтенантът и ефрейторът се редуваха да наглеждат китайците и да дремят под дърветата.