Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Той е син на баща си.
— Трябва да призная, че не познавах много добре дядо ви, но все пак го познавах достатъчно за да знам, че това е комплимент — каза Ерик.
Даш се ухили.
— Ако го познавахте достатъчно добре, едва ли щяхте да мислите така. Майка ми питайте дали изобщо ще реши някога да се върне в Запада.
— Все едно — продължи Ерик, — кралят е затънал здраво в Изтока, след като повечето от армията му я няма, а флотът му е потопен, и се чуди как да предотврати възможни неприятности от страна на Източните кралства. Принцът има на юг Кеш, тъй че остава на нас да върнем Запада.
— Защо това не ме изпълва с радост? — попита риторично Даш.
— Ако те изпълваше, щеше да имаш нужда от жрец лечител. Защото явно щеше да си си изгубил ума.
— Кога започва кампанията? — попита Даш.
— Чуеш ли първия пукот на лед в Запада, стягай се.
— Пукот на лед чух тази заран — отвърна Даш.
— Е, стягай се тогава — каза Ерик. — До седмица тръгваме към Крондор.
Даш кимна.
— Разбрах, капитане.
Даш се обърна да тръгне, но Ерик каза:
— А, и още нещо.
— Какво, сър? — попита Даш.
— Постът ти на дворцов барон не върши никаква работа в армията, така че двамата с Джеймс получихте ранга рицар-лейтенанти.
— Редно е да ви благодаря за което — каза Даш.
— Утре се явяваш при интенданта и избираш униформи за себе си и за Джеймс.
— Слушам, сър — каза Даш, отдаде вяло чест, обърна се кръгом и тръгна към квартирата си. И замърмори:
— По дяволите! Вече съм в армията.
Джими придърпа тясната куртка по тялото си.
— По дяволите! Вече съм в армията.
Даш се засмя и леко сръга с лакът брат си, за да му намекне, че принцът се кани да заговори.
— Ваши благородия, господа — обърна се той към събралите се в залата за аудиенции, принадлежала доскоро на барон фон Даркмоор. — Кралят настоява по-голямата част от армията на Изтока да заеме позиции по границата с Кеш и на изток. Това означава, че на остатъците от армиите на Запада се пада задачата да изтласкат от бреговете ни това, което е останало от нашествениците.
Даш прошепна на брат си:
— Може би не трябваше да потопяваме всичките им кораби. Това доста ще затрудни връщането им.
Арута, херцогът на Крондор, изгледа мрачно по-малкия си син и Даш тозчас млъкна, а Джими положи голямо усилие да не се разсмее. Едно от нещата, заради които Джеймс се възхищаваше на по-малкия си брат, беше способността му да намира нещо смешно почти във всяка ситуация, колкото и да е мрачна.
— Разбира се, че ще го затрудни — каза принц Патрик. И изгледа Даш в очите.
Даш намери сили да се изчерви.
— Но транспорта до родината им можем да уредим по-късно. Първо трябва да капитулират.
Даш се помъчи да се направи на невидим.
Патрик продължи:
— Разузнаването потвърждава, че генерал Фадавах се стреми да се възползва от обстоятелствата, възникнали след поражението на Изумрудената кралица, за да си създаде своя малка империя.
Пристъпи до една карта, взе показалката и посочи района между Крондор и Илит.
— От Сарт до Илит силите на Фадавах упражняват пълен контрол. — Показалката посочи на изток. — Те контролират гористите земи до планините и повечето проходи до Кошмарния хребет. Ние държим стабилен фронт по хребета.
— На север… — показалката се отмести северно от Илит — той се натъква на сравнително сериозна съпротива при Ла Мут. Граф Такари държи града, но с голямо усилие. Само тежката зима пречи на Фадавах да го завземе. — Принцът погледна Арута и го подкани: — Кажи за херцог Карл.
Арута стана.
— Херцогът е момче. Още няма седемнайсет. Граф Такари е само с три години по-голям.
Мъжете в стаята знаеха, че бащите на двамата споменати благородници са загинали по време на нашествието. Арута продължи:
— Но Такари е с цуранско потекло и неговият мечемайстор го е учил, откакто е проходил. Ако се наложи, ще държи Ла Мут до последния боец.
— Карл може да е момче, но е обкръжен от силна, макар и малка армия — каза Арута и кимна към един мъж, който стоеше зад Ерик фон Даркмоор — висок тъмнокож мъж, облечен в карирана пола и с дълъг меч, провиснал на гърба му. Даш и Джими знаеха, че предвожда отряд хадатски планинци от Ябон и че се казва Акий.
— Повечето мои хора служат в Ябон — каза Акий. — Фадавах няма да вземе Ябон.
Патрик каза много тихо, почти на себе си:
— Но напролет ще е зад стените на Ла Мут и цялата цуранска доблест в този град няма да може да го спре. — Помълча малко и попита: — Могат ли силите на херцог Карл да спасят Ла Мут?
— Да — каза Оуен. — Стига да приемем, че няма да си имаме неприятности с Братството на Тъмната пътека — използва възприетото наименование за моределите, тъмните елфи, живеещи на север — и ако разчитаме, че елфите и джуджетата, и Свободните градове ще пазят западния фронт стабилен. Тогава Карл би могъл да оголи гарнизона си, като остави каквото трябва на източния си фланг, и да придвижи основното си ядро на юг от Ла Мут. При тези обстоятелства би трябвало да може да задържи Фадавах.