Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Трябва да са повече от осем хиляди — предположи Норта същата вечер по време на съвета на капитаните.
— Десет хиляди осемстотин седемдесет и двама — уточни брат Холун. — Тоест, това са онези, които успях да преброя. С което общата численост на армията ни достига малко над трийсет хиляди души.
— Чудех се дали не трябва да дадем име на армията си — каза Норта. — Северната армия или нещо такова.
Вейлин погледна капитан Адал и той кимна утвърдително.
— Чувството за принадлежност винаги се отразява добре на бойния дух, милорд.
— Добре тогава — каза Вейлин. — Ще помоля сестра си да ни измисли знаме, нещо подобаващо свирепо. — Погледът му се спря на картата. — Според сеордите до Нилсаел ни остава само един ден път. Капитан Орвен, вземете хората си и огледайте на изток. Капитан Адал, изпратете една рота от Северната гвардия на запад, а друга отведете лично на юг. Искам от вас да ми докладвате без бавене за всяко воларианско подразделение, което засечете в периметър от трийсет мили. — Погледна Дарена. — Ще ни е нужно и по-сериозно разузнаване, разбира се.
— Ще го имате, милорд, още тази нощ.
— Благодаря, милейди. — Отдръпна се от масата и се обърна към всички присъстващи: — Утре сутрин ще извършим подробна инспекция на снаряжението, след което ще навлезем в Кралството в боен ред. Искам от вас да разясните на хората си, че много скоро ще влезем в сражение. Ако все още има кандидат-дезертьори, сега е моментът да си тръгнат. Макар че обратният път през гората е лоша идея.
— Хубава земя — отбеляза Санеш Полтар, яхнал отново коня си и видимо доволен от тази промяна. Северен Нилсаел наистина сякаш бе създаден за езда, ливади и ниски хълмове се простираха на юг до хоризонта. — Много лосове ли пасат тук?
— Поне аз не знам да има лосове — отговори Вейлин. — Но по̀ на юг се срещат сърни и диви кози.
— Кози — изсумтя с презрение Санеш. — Трябва да одереш десет, за да си опънеш подслон. А от един лос ще направиш два.
Армията излизаше от гората в стегнат ред, редиците се движеха уверено, макар и не съвсем в крак. Десетте пехотни полка напредваха в плътна широка колона, еорилите се движеха по фланговете, а сеорда вървяха най-отзад и изобщо не приличаха на бойно формирование, макар и разделени по кланове. Новото знаме на Северната армия се развяваше в челото на пехотната колона, носено от кмет Ултин, който ревниво го бе опазил от другите кандидат-знаменосци, след като Вейлин му го бе връчил сутринта. Алорнис се бе обърнала за помощ към армейските шивачи, за да реализира проекта си — голям бял ястреб между еорилско копие и сеордска бойна тояга. Под ястреба грееше лазурният овал на син камък.
— Не знам, май се получи твърде опростено — бе казала Алорнис, когато му показа скицата си.
— Когато си имаш работа с войници — успокои я той, — колкото е по-опростено нещо, толкова по-добре.
Вейлин изчака и последните сеорда да се изнижат между дърветата и постоя още миг-два, загледан в гората с надежда да зърне блясъка на две зелени очи. Не видя нищо, само дървета и тъмни сенки, но кръвната песен се размърда и извиси — самотна, неуверена някак, но пропита с достатъчно древна сила, за да му вдъхне надежда.
— Късмет и на теб — отвърна шепнешком Вейлин, преди да обърне Пламък на юг.
Вървяха в поход на юг още петнайсетина мили, после Вейлин даде заповед армията да спре, да направи лагер и да го обгради с три пъти повече постове от обичайното. Еорилите пришпориха конете си, без да чакат изрична заповед, някои крещяха от радост, опиянени от свободата на откритите пространства. Върнаха се преди да е паднала нощта, носеха и няколко елена, които бяха успели да свалят пътьом. Сеордите бяха направили своя лагер в северния край на общия, така че да са възможно най-близо до гората. Седяха мълчаливи около огньовете си, поправяха стрели и точеха ножове, а на лицата им се четеше мрачно примирение.
Вейлин намери Дарена пред подслона на Хера Дракил, седнала със затворени очи и застинало лице. Сеордският вожд седеше до нея и тревогата на лицето му несъмнено беше огледално изображение на тревогата, изопнала лицето на Вейлин.
— Веднъж едно от нашите деца се изгуби — каза той, когато Вейлин седна край огъня. — Уплашихме се, че го е отвлякла дива котка, Адра Дурал седя по същия начин цяла нощ, а после ме заведе при момчето. Подхлъзнало се на камък в реката и си ударило главичката. Оцеля, но сега не помни и собственото си име.