Под подозрение

— Не особено добре. Непрекъснато си мисля, че това не може да е истина, че ще се събудя и то няма да се е случило.

— Знам. Отначало чувството е такова. — Джина също пое дълбоко въздух. — Годеникът ми беше убит преди няколко години. Все още понякога ми се струва, че не е истина.

— Съжалявам — каза той.

Джина сви рамене.

— Продължавай. — Стегна се, не бе имала намерение да разкрива нищо за себе си. — Но ти вече си казал на инспектор Джул, че със съпругата си сте имали проблеми.

— Това, че сме си имали проблеми, не означава, че съм искал да умре.

— Разбира се, че не. Но чувствата ти към нея може да се превърнат в тема на обсъждане. Те са тема на обсъждане.

— Това въпрос ли е?

— Ето това е въпрос — обичаше ли я?

Стюарт се поколеба и почеса родилния белег до окото си.

— Някога я обичах.

— Но вече не?

— Просто вече не си пасвахме особено. Не обичахме да правим едни и същи неща. Но до миналия петък… не знам, в известна степен го смятах за поредния период, с който вероятно ще се справим, както сме се справяли и с други такива. Дъщеря ни тъкмо замина в колежа преди две седмици и вкъщи беше различно без нея, но мислех, че по някое време положението ще се нормализира. А дотогава щях просто да изчакам.

— Значи ти не искаше развод? Ти самият?

— Не съм го обмислял сериозно, преди тя да го спомене, ако това имаш предвид.

Джина кимна.

— Върши работа. Значи не сте се карали?

— Не. Тя работеше през цялото време и когато си беше вкъщи, аз обикновено се стараех да не й се пречкам. Почти не разговаряхме, как да се скараме?

Джина спря за момент, след това го изрече:

— А сестра й?

Лицето на Стюарт се свъси.

— Какво за нея?

— Ти и тя.

— За какво говориш? Няма аз и тя. Деб и аз сме приятели.

— Да, видях. Съпругата ти не ревнуваше ли от нея?

— Не. Или поне нямаше причина да ревнува.

— Не е същото. Просто ти казвам, че ще имаш проблеми, ако си имал любовна връзка със сестрата на съпругата си и това се разчуе. А то ще се случи, ако сте имали връзка.

— Това не би означавало, че съм убил Карин, за Бога! — леко повиши тон Стюарт.

Джина обаче трябваше да уточни този факт. Тя свали преметнатия си върху коляното крак и се приведе към него.

— Просто за сведение, Стюарт — взаимоотношенията ти с Дебра в момента не са и никога не са били интимни?

— Не. Да. Искам да кажа, точно така.

Достатъчно съмнително, помисли си Джина, и добре прикрито. Но каза само:

— Добре. Защото ако си имал връзка с нея, това би бил много сериозен мотив.

— Вече ти казах, че нямам.

— Знам, че ми каза. — Тя се взираше в него и чакаше.

Непреклонен, той отвърна на втренчения й поглед за няколко дълги секунди. Накрая самият той се приведе напред.

— И освен това — отбеляза той, — бях на Екоу Лейк, когато Карин е била убита или е починала, или се е самоубила. Струва ми се, че го споменах няколко пъти. Така че на кого му пука какъв мотив може да имам или да нямам? Не е възможно да съм го извършил аз.