Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Всъщност — не успя да прикрие гордостта от гласа си Джина, — и аз довърших книгата си. Сигурно не е добра, но поне стигнах до края.
— Това е най-трудното. А сега се върни и поправи всичко, което не ти харесва.
— И това е, така ли? — засмя се Джина.
— До голяма степен. Обзалагам се, че надали ще има много неща за поправяне. Не и ако си се справила със сцените в съда като по време на моето изслушване.
— Много мило, че го казваш, но ще видим. Както и да е, исках само да се отбия, да се уверя, че си добре, и да те поздравя. Много се радвам за теб. Заслужаваш малко спокойствие.
— И единствената причина да го имам си ти. Не мисли, че не си давам сметка.
Джина сведе поглед към някогашния си клиент. Протегна се и го докосна по рамото.
— Пази се, Стюарт. Не се набърквай в неприятности.
— Не се тревожи — отговори той. — Това е новият ми девиз.
Джина започна бързата обиколка край езерото малко след обяд и сега, когато зърна лагера си, слънцето тъкмо щеше да залезе зад планината. Критикът й все още стоеше, където го бе оставила три часа по-рано, а купчината листове до него бе признак за обиграното й око, че сигурно наближава края.
В никакъв случай нямаше да го прекъсне сега, затова се отклони от пътеката и се спусна към езерото. Няколко минути стоя неподвижна на брега, попиваше красотата край себе си и нито за миг не се умори от способността на природната прелест да я освежава и да й вдъхва сили. След това седна на една скала, развърза връзките на обувките си и свали туристическите си боти и чорапите. Разгорещена и запотена, Джина разкопча ризата си, пусна я на земята заедно с късите панталони и свали бельото си.
Първите няколко крачки в студената вода й подействаха като шок, както винаги, но тя прекоси плитчината, идиотски ухилена, докато не стигна достатъчно дълбоко място, за да се гмурне. Остана под водата с отворени очи, колкото успя да издържи, изтласка водата зад тялото си със силни и широки движения, като се плъзна над водните растения с надеждата да види някоя пъстърва.
Когато отново излезе на повърхността, няколко минути гази във водата, отново попивайки с очи прелестния пейзаж. Температурата на водата обаче не беше повече от десет градуса и понеже не можеше да остане дълго, Джина отново се гмурна и пое към брега. Когато стигна до място, където знаеше, че може да стъпи на дъното, тя спря и се показа на повърхността.
Той стоеше на брега с изписаните от нея листове.
— Страхотна е — каза.
— Наистина ли мислиш така? — приближи се към него тя. — Искам да ми кажеш истината.
— Току-що ти казах истината. Фантастична е. Просто не можех да спря. Наистина е добра, Джина. Сериозно.
Вече беше излязла от водата и стоеше пред него.
— Нали не го казваш само защото се надяваш да ти позволя да ме целунеш?
— Ще свърши ли работа?
— Не. Щях да позная, ако лъжеш.
— Но аз не лъжа.
— Ами в такъв случай, Уайът Хънт, можеш да ме целунеш.