Под подозрение

— Да, ами… благодаря ти. От Сакраменто ли се обаждаш?

— Не. В града съм, в „Травъл Лодж“ на Ломбард Стрийт. Знаеш ли мястото?

— Разбира се. Но, честно казано, никога не съм те смятала за човек, който би отишъл в „Травъл Лодж“. Там ли си отседнал?

— Всъщност съм при един приятел, който изглежда незабавно се нуждае от адвокат.

— Ако не ме лъже паметта, Джед, ти не си ли точно такъв?

— Вече не. Не съм стъпвал в съдебна зала от години. Всъщност малко след последните няколко… спречквания с теб.

Джина усети как по лицето й се появява руменина. Двамата с Джед никога не бяха имали сериозна емоционална връзка, но много преди Конли да се ожени, бяха имали някое и друго спречкване в спалните си, както и в съдебната зала.

— Е, поласкана съм, че се обади, но трябва да отбележа, че съм малко изненадана, че си се сетил за мен.

— Защо? Ти си чудесен адвокат.

— Който нито веднъж не те е победил в съда, доколкото си спомням, а аз си спомням добре.

— Защото всичките ти клиенти бяха виновни.

— Предполагам,#че е така — мрачно призна тя. — А твоят приятел? Той виновен ли е?

— Стюарт Горман — рече Конли. — Не, не е виновен. Но наистина се нуждае от адвокат, който да се постарае Стюарт да не обърка нещата. — След кратко колебание додаде: — Знам, че се обаждам съвсем внезапно, но с тези неща е така.

— Не това е проблемът — рече Джина. — В интерес на истината, моментът е изключително подходящ. Говориш за Стюарт Горман, писателя?

— Да. Чувала ли си за него?

— Не и допреди няколко часа. Явно обаче светът е доста малък, защото тъкмо обядвах с полицая, който го е разпитвал сутринта в дома му.

— Шегуваш се.

— Не. Девин Джул. Който, между другото, не е толкова сигурен, колкото теб, че Горман трябва просто да премине през това.

— Така ли каза?

— Прочетох между редовете. Но той е ченге. Те винаги така смятат.

— Е, прикрил е подозренията си доста добре. Стюарт е останал с впечатлението, че той е свестен човек.

— Може и да е. Просто смята, че щом съпругата е мъртва, съпругът вероятно има нещо общо с това.

— Не и в този случай. Ще имаш ли възможност да дойдеш?

— Кога?

— Горе-долу сега.

Мълчание, след това Джина каза:

— Обмислям. Нали знаеш, че никога не съм защитавала някого в дело за убийство?

— Няма да се стигне дотам — каза Конли.

— Не съм сигурна, че инспектор Джул би се съгласил с теб.

— Добре, де. Но дори да се стигне, нали и двамата ти партньори са участвали в процеси за убийство?

— Да, но те не биха… искам да кажа… — Изведнъж Джина се развълнува. — Ама какви ги говоря! Разбира се, че проявявам интерес. Просто не искам да се представя зле пред клиента ти.

— Той не ми е клиент. Приятел ми е. Ще бъде твой клиент.

— Добре — каза тя. — Но непременно му предай, каквото ти казах. Той трябва да знае с кого ще си има работа.

— Значи ще дойдеш?

— Дай ми половин час.