Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Доколкото знам, не. — Загледана в телевизора, Лиса Мур изведнъж се оживи. — Боже мой, не мога да повярвам — възкликна тя. — Ще ме извините ли, инспекторе, само за момент. — Тя посочи напред, след това се протегна и увеличи звука на телевизора. — Вижте, и момчетата са в студиото.
И наистина. Водещият обясняваше, че вече и тримата са били освободени от затвора и че са на по двайсет и няколко години. Горката жена, за която този обрат очевидно бе неочакван, се беше залепила за стола си със зяпнала уста, някъде между сълзите и истерията. Зрителите в студиото бяха пощурели.
— Сигурно е нагласено — отбеляза Джул.
— Не, не. Той винаги прави такива неща. Страхотно шоу Джул и неговата свидетелка проследиха заедно действието на екрана. След като накрая жената стана от стола си, а от телевизията заглушиха думите й, когато започна да ругае водещия и разплакана избяга от сцената, Лиса Мур отново намали звука и насочи вниманието си към инспектора.
— Извинете. Докъде бяхме стигнали?
— Обсъждахме дали крясъците на Стюарт и Карин някога са водили до нещо друго. Имам предвид, телесно посегателство. Вие казахте, че ако е имало такова нещо, не го знаете.
— Точно така. — Тя присви очи, за да се съсредоточи, а после отново се протегна и напълно изключи звука на телевизора. — Освен… а, почакайте, може би веднъж миналото лято. Не знам дали защото са се карали или нещо такова, но когато се прибрах от работа, пред къщата имаше паркирана полицейска кола.
— Пред къщата на Стюарт и Карин?
— Да. Аз спрях и постоях за момент — чудех се дали да не почукам да проверя какво се е случило, да помогна с нещо. Но накрая просто се прибрах. Когато по-късно погледнах навън — не много по-късно, — колата вече я нямаше.
— Сигурна ли сте, че е дошла заради тях?
— Ами, не, отначало не бях сигурна, макар че беше паркирана точно пред къщата им. Но след като колата си замина, се обадих у тях и попитах Стюарт дали всичко е наред, казах, че съм видяла полицейската кола, и така нататък. Отговори ми, че всичко е наред. Било просто недоразумение.
— Недоразумение ли?
— Така каза.
— Какво недоразумение? Вие попитахте ли го?
— Не. Изглежда не му се говореше много за това.
— Някога забелязвали ли сте някакви белези по Карин? Насинено око? Нещо такова?
Тя поклати глава.
— Обаче аз и бездруго не я виждах толкова често.
— Значи така и не разбрахте защо полицейската кола е била там?
— Е, не от тях. — Изглежда отговорът я накара да се почувства неловко. Тя продължи: — Говорихте ли вече със семейство Сътклиф? Съседите от другата страна?
— Още не.
— Ами, Хариет, госпожа Сътклиф. Тя бе повикала полицията. Уплашила се, че там някой ще бъде убит.
В: Три, две, едно. Разследване номер 07-232918. Инспектор Девин Джул, значка 1667. Часът е 15:15, понеделник, дванайсети септември. Намирам се в къщата на Гринич Стрийт 1322 и разговарям с шейсет и четири годишна бяла жена, която удостоверява самоличността си като Хариет Сътклиф, собственичка на къщата. Госпожо Сътклиф, оценявам съгласието ви да разговаряте с мен. От колко време сте съседи със Стюарт и Карин Горман?
О: Откакто се нанесоха тук. Това беше, мисля, преди около петнайсет години.
В: За добри съседи ли ги смятахте?
О: Да. Отначало. Много ги харесвахме. Особено Арт — съпругът ми, — когато разбра, че Стюарт пише книги за риболова с мухи. Арт е рибар. Затова за него беше много вълнуващо да се запознае с такава известна личност. Но през последните няколко години не сме се виждали с тях много.
В: На какво се дължи това?
О: Просто сякаш се промениха. Отначало изглежда престанаха да се появяват заедно сред хора. При нас също. Стюарт продължаваше да наминава от време на време и да разговаря с Арт, но вече почти не ги виждахме заедно. А през лятото май през цялото време се караха.
В: Чували сте ги да се карат?
О: Да.
В: Само спорове или нещо повече?
О: Бих казала повече.
В: Например?
О: Ами, определено чувах, че там се чупят разни неща. Изглежда ги хвърляха. Нямаше начин да не чуя, когато това се случваше. И един ден миналото лято… не ми се искаше, но чувствах, че трябва да се обадя в полицията. Помислих си, че някой ще пострада.
В: Значи наистина сте се обадила в полицията?
О: Да. Пристигна една кола. Остана за малко, но според мен изобщо нищо не излезе. Оттогава не съм разговаряла много нито със Стюарт, нито с Карин. Сигурно са разбрали, че аз съм се обадила, и са ми се ядосали.