Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Разбира се.
— Ами, тя — имам предвид госпожа Сътклиф, — ми каза, че ти си споменала как си видяла господин Горман да се прибира снощи. Това вярно ли е?
— Да.
— Случайно да си спомняш горе-долу по кое време беше това?
— Всъщност спомням си точно. Той се прибра в дома си в единайсет и половина. По това време гася лампата си вечер след училище и тъкмо приключвах на бюрото си, когато го видях да завива към гаража.
— А къде се намира бюрото ти?
— Точно до прозореца, гледа към улицата.
Джул замълча за момент, за да обмисли следващия си въпрос.
— И си сигурна, че е бил господин Горман? Видя ли го да слиза от колата?
— Не. Но трябва да е бил той. Отвори автоматично гаража и влезе вътре. След това затвори зад себе си. Така че изобщо не го видях. Но колата беше неговата.
— Разпознаваш колата му от пръв поглед?
Устната й се изви надолу — явно въпросът й се стори обиден.
— Естествено. Заедно с Ким са ме карали на ски с тази кола може би десет пъти. Така че, да, познавам колата.
— Не исках да те засегна — каза Джул. — Просто питам колко си сигурна?
— В какво? Че беше Стюарт ли? Не знам. Казах ви, че не го видях. Но ако той е карал колата си, значи е бил той. Защото това беше неговата кола.
— А ти откъде знаеш?
— Не знам. Просто разбрах.
Госпожа Робли реши да изкаже собственото си мнение.
— Тя знае, каквото знае, инспекторе. Не ви лъже.
— Разбира се, че не ме лъже. Не се съмнявам в това. — Джул се обърна към Бетани: — Съжалявам, ако звуча критично. Намерението ми не е такова. Просто се опитвам да се уверя в това, което казваш. Сега да се върнем към Стюарт — видяла си го да вкарва своята кола в гаража си отсреща и след това да затваря вратата на гаража след себе си?
— Не. — Въпросът изглежда отново я подразни. — Вижте какво, сигурна съм. Не. Просто го видях да спира и си помислих: „А, Стюарт се прибира“, а след това се обърнах и си легнах. Не съм разсъждавала върху това, просто го забелязах. Точка по въпроса. И не съм стояла на прозореца, за да зяпам, докато затвори вратата на гаража зад себе си. Защо ми е да правя подобно нещо? Не беше чак толкова интересно, колкото и да е скучна останалата част от живота ми.
Джул се поколеба, част от нещо смътно запомнено се въртеше натрапчиво в главата му.
— Но на мен ми се струва, че ти каза… Ще ме извиниш ли за момент?
— Разбира се. И за повече, ако трябва.
Той й благодари, след това се отдалечи на няколко крачки към тротоара и превъртя лентата на диктофона. След минута се върна до вратата при Бетани.
— Ето — каза той, — чуй това.
Натисна копчето и чуха нейния глас да казва: „Отвори автоматично гаража и влезе вътре. След това затвори зад себе си. Така че изобщо не го видях. Но колата беше неговата.“
— Виждаш ли? — каза той. — Чу ли това?
— Кое?
— Ти каза: „След това затвори зад себе си“. А току-що каза, че не си го видяла да прави това.
— Не съм. Искам да кажа, не съм го видяла да я затваря.
— Е, кое от двете?
— Вратата беше затворена.
— Добре. — Джул изтри бръчката на челото си. Той уби още няколко секунди в превъртане на диктофона си напред до края и отново го включи на запис. След това попита: — Бетани, извини ме за глупостта, но в такъв случай как разбра, че вратата се е затворила след него, ако не си го видяла да я затваря?
За един кратък миг въпросът изглежда я озадачи. Обикновено строгото й лице придоби почти отчаян вид, преди на лицето й внезапно да се появи изумително прекрасна усмивка.
— Защото по-късно го видях да я отваря — каза тя. — Значи трябва да е била затворена.
— Видяла си как я отваря? Кога беше това?
— В дванайсет и четирийсет и пет. Отново почти точно. — Тя сви рамене. — Не можах да заспя. Често страдам от безсъние, мразя го. Но тогава се наложи да стана до тоалетната и забелязах, че съм лежала будна вече час и петнайсет минути, затова започнах да се притеснявам, че ще бъда изморена днес на училище. — Тя въздъхна тежко. — И наистина съм. Бях. Боже!
— Значи, какво стана? Погледна през прозореца и…
— И Стюарт отново излизаше на заден…
— Излизаше на заден? В един без петнайсет сутринта?
— Да, знам. И аз си казах, че е малко странно. Но наистина не мислех за него или за нещо друго, освен да поспя. — Тя сподави една ненадейна прозявка и отново се усмихна. — Извинете. Понякога, само като говоря за това… знаете как е…