Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Може и така да е — каза Джина, — но трябва да внимаваш какво говориш пред полицията. Джед каза ли ти, че съвсем случайно днес обядвах с инспектор Джул? Не останах с впечатлението, че той смята смъртта на съпругата ти за самоубийство. Нито пък че не е възможно да си замесен.
Стюарт повдигна раменете си, след това ги отпусна.
— Е, ще го разбере. Не бях там.
— Къде беше?
— Горе в хижата. Имаме къща на Екоу Лейк.
Джина се сепна.
— Бил си на Екоу Лейк миналия уикенд?
— Да. Какво чудно има?
— И аз бях там. Всъщност край езерото Тамарак, точно от другата страна на Екоу.
— И аз ходих. Искам да кажа край Тамарак. Боже, как може да е било едва снощи? Все едно се случи миналата година. Наистина ли беше до Тамарак?
— На палатка — кимна тя. — На западния бряг.
Стюарт вече по-охотно участваше в разговора, а лицето му даваше признаци на въодушевление въпреки умората.
— Бях на любимата си скала на източния бряг точно по залез-слънце.
— О, боже! — Джина също се бе увлякла. — Може би дори съм те видяла.
В този момент обаче се намеси Дебра:
— Е, всичко това е наистина изключително, но всъщност не е най-важното дали някой е видял Стюарт там горе или не, нали така? Освен ако — обърна се тя към Джина — не сте видели как той тръгва от хижата си рано сутринта.
Джина се сепна от тона на Дебра. Стори й се, че долови нещо повече от обикновено закрилничество. Заприлича й на ревност, а това можеше да означава, че между Дебра и Стюарт има нещо.
Дебра постави ръката си върху тази на Стюарт и този път той я покри с дланта си и остана така за момент.
— Няма значение къде си бил снощи по залез-слънце, Стюарт. Важното е, че си напускал хижата си едва рано тази сутрин.
Джина осъзна, че всички останали в стаята знаят повече подробности около случая от нея.
— По кое време, Стюарт? — попита тя.
— В два часа — каза той.
По лицето на Джина се изписа неудовлетворението й от отговора.
— В два сутринта?
— Може би всички трябва да седнем — предложи Джед. — Да уточним фактите.
От двете страни на малкото канапе имаше два стола. Джина и Джед седнаха на тях, а Стюарт и Дебра заобиколиха малката масичка и седнаха един до друг на канапето.
Щом всички се настаниха, Джина се наведе напред на стола си и повтори предишния си въпрос.
— Стюарт, каза, че си тръгнал от хижата си в два часа тази сутрин?
Той кимна.
— Не можех да спя, затова реших да тръгна надолу, за да изпреваря движението.
— Спря ли някъде за бензин или нещо такова?
Още едно кимване.
— Отбих да заредя точно преди Сакраменто. Ходих до тоалетната. — Той внезапно се размърда, смъкна ръката си от облегалката на канапето и бръкна в задния си джоб, за да извади портфейла си. Порови малко и каза: — Ето го: „Арко ол найт“ в Ранчо Кордова. Четири и петнайсет тази сутрин. — Подаде разписката на Джина.
Дебра обаче я взе първа поразително бързо и й хвърли един поглед. Когато приключи, тя я предаде на Конли, който погледна Стюарт и каза:
— Ами ето го и твоето алиби.
Накрая подаде бележката на Джина.
— Казах ви — рече Стюарт. — Не бях тук.
— Ако там има охранителни камери — каза Джина, — още по-добре.
— Точно така — кимна Джед Конли.
— Е, не е абсолютно сигурно, но ще помогне — каза Джина.
Изглежда най-сетне напрежението и умората оказаха влияние върху Стюарт. Той се приведе напред на канапето с изписано по лицето раздразнение. За пръв път повиши глас:
— Не разбирам защо продължавам да чувам неща от сорта на „не е абсолютно сигурно“. Какво не е абсолютно сигурно? Не съм убил съпругата си. Защо ви е толкова трудно да го проумеете?
Дебра възпиращо постави ръка върху коляното му и я задържа там. Изтощен, Стюарт отново се отпусна в канапето.
Джина забеляза физическата близост и си пое дъх, за да си даде минутка. Ако Стюарт и Дебра бяха любовници, това значително усложняваше нещата. Тя си наложи общителен тон:
— Стюарт, тя е имала голяма подутина на главата си.
— Знам — каза той.
— Вероятно достатъчна, за да причини загуба на съзнание.
— Вероятно — съгласи се той, — но дори Джул каза, че не е сигурно. Може да е паднала. И това се случва.
— Да, случва се. — Джина нямаше намерение да спори. Тя смяташе да подреди фактите. — Казал си на инспектор Джул, че в петък съпругата ти е заявила, че ще подаде документи за развод. Нали? — Не дочака отговор. — Каква застраховка имаше съпругата ти?
— Мисля, че полицата беше за по три милиона за всеки от нас.