Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Неспособност за съсредоточаване и хиперактивно разстройство — рече Джина. — Всички кучета страдат от това.
— Не и Барт.
Барт бе домашният любимец на Уес в продължение на почти петнайсет години — едър боксер, когото преди няколко месеца се наложило да приспи. Преживяването почти разби сърцето му, докато преди около три седмици приятелката му Сам не се бе прибрала вкъщи с Гърт.
— Когато някой подхвърлеше топка на Барт, той знаеше какво да прави с нея. Гърти няма ни най-малка представа. Може би това са мъжки работи.
— Мъжки работи ли?
— Нали Барт беше мъжко куче. Гърти е момиче. Може би женските кучета не обичат игрите с топки.
— Може би все още не си я дресирал, Уес. Възможно ли е там да е причината?
— Опитвам се. Занимаваме се с това от половин час, обаче нали я виждаш. — Гърт продължаваше да се наслаждава на почесването по коремчето, което Джина й прилагаше. — Безнадежден случай.
Джина се изправи и леко изтупа малко кучешка козина от полата си.
— Продължавай в същия дух. Сигурна съм, че все някога ще схване. — Джина сякаш едва сега забеляза партньора си. — Между другото, готин екип. Много професионален. Ще ми се да бях видяла физиономията на Филис, когато си минал покрай нея.
Филис, възстарата, твърдоглава и властна администраторка на фирмата, обслужваше телефоните в центъра на фоайето един етаж по-долу с цялата топлота и съпричастност на един ледник. Уес сви рамене.
— Тепърва ще ме види следобед. Качих се с асансьора направо от гаража. — Замълча. — Нали ти казах, че не очаквам клиенти — додаде той. — Нито пък компания.
— Ами, опасявам се, че вече имаш такава. — Джина подпря бедрото си на облегалката на канапето и полюшна крака си напред-назад. — Тъкмо идвам от Палатата. Знаеш ли колко адвокати, очакващи да се доберат до конфликтни дела, имат в списъка си? Преди бяха двайсет и пет. Получаваш дата приблизително веднъж в месеца. Сега са сто и десет. Трябва да се радваш, ако получиш три дати в годината.
Фаръл прекоси стаята, взе гумената топка, освободи място върху библиотечната си маса и седна на нея.
— Три не е много. Явно се е разчуло. Представяш сметката на общината и ти плащат. Сладка работа. Гърти! — Той размаха топката, хвърли я отново в другия край на стаята и пак насочи вниманието си към Джина. — И човек никога не знае какво ще му се падне. Последния път, когато отидох там, получих само един пиян шофьор — случай на шофиране в нетрезво състояние — и трябваше да го защитавам. Човекът се справял добре, почти издържал пробата на място за алкохол в кръвта, но когато ченгето го попитало кога е започнал да пие, отговорил: „В Панама през 1989 г.“.
— Прекрасно — каза Джина.
— А ти защо си ходила там? Последния път, когато проверих, разполагахме с доста голям брой дела. Освен това мислех, че в известна степен си се оттеглила от активната юридическа практика, както се казва. — Той посочи топката. — Донеси я, момиче. Донеси я.
— Ами да, през уикенда мислих доста за това и реших, че е време отново да се заема. Аз съм адвокат, трябва малко да се занимавам с право.
— Ами книгата?
— Книгата няма да ми избяга. Ще си бъде там, ако реша да се върна към нея. Няма движение и в буквалния смисъл. Тя е просто нещо, зад което се крия. — Джина хвърли поглед натам, където Гърти се въртеше около топката и я душеше. — Както и да е, не исках да отмъквам платени часове от хлапетата. Винаги съм държала името си в списъка и реших този път да се възползвам от реда си, вместо да пасувам.
Интеркомът на телефона върху библиотечната маса избръмча и Уес го вдигна.
— Да, Филис? Каква интуиция, мила. Да, тя е тук. Почакай за момент, сега ще ти я дам. Може ли да й кажа кой я търси? — Веждите му се повдигнаха. — Сериозно? Тук? — Докато й подаваше слушалката, Уес прошепна: — Джед Конли. Не е тук, а на телефона.
По всевъзможни причини Джина не искаше да разговаря с Джед Конли в стая, в която има и друг човек, затова накара Филис да помоли члена на Щатския съвет да изчака малко, докато тя се сбогува с Уес и бързо слезе по стълбите от кабинета му в главното фоайе долу. Там даде на Филис знак, че ще приеме обаждането в собствения си кабинет в ъгъла, стигна на бегом и вдигна при второто позвъняване.
— Ало. Джина е на телефона.
— Джина. Обажда се Джед Конли.
— И аз така разбрах, но не бях сигурна, че чух добре. Много време мина.
— Да, така е. И двамата имаме много работа, а?
— Ти имаш малко повече от мен. Как си?
— Добре. Общо взето добре. А ти? — Той снижи гласа си. — Съжалявам за Дейвид. Велик човек.
Тя сдържа въздишката си.