Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
Веждите на Джина се повдигнаха с милиметър.
— Три милиона — повтори тя с равен глас. — И освен тях с колко пари разполагаш в момента?
— Всъщност не знам. Не съм се замислял.
— Добре. Но във всеки случай личното ти състояние е с доста милиони по-голямо, отколкото е било в петък, нали?
— Предполагам, че е така.
— Предполагаш, че е така. Инспектор Джул също знае това, нали? Защото ти си му казал, права ли съм?
— Може би не с всички подробности, но да. Сигурно. В общи линии.
— Казал си му и колко засегнат от съпругата си си се чувствал? И че всъщност през целия уикенд просто си размишлявал над това колко много я мразиш?
— Нали не си казал това, Стю? — намеси се Джед.
Свиване на рамене.
— Може и да съм. „Мразя“ звучи малко силно. Не си спомням да съм казвал точно, че я мразя.
— Според мен Джул не си измисляше, когато ми разказа за това на обяд, да не говорим, че той така или иначе разполага с точните ти думи на запис — каза Джина.
Очевидно фактът, че Джул тайно го е записал, започна да прониква в съзнанието на Стюарт и го разтревожи.
Джина още повече смекчи гласа си:
— Стюарт, искам да кажа само, че си голяма точка на радара на Джул и не бива да позволяваш фактът на твоята невинност и дори наглед силното алиби да те залъгват, че не е възможно да пострадаш много и да се окажеш обвинен в убийството на съпругата си. Подутината на главата й е лоша новина. Както и новопридобитото ти състояние, колкото и да ти е неприятно. Да не говорим за това, че си донякъде обществена личност, от което медиите ще се възползват, преди да успееш да разбереш какво ти се е случило. Дори и невинен, дори и с алиби, може за секунди да се превърнеш в следващия 0’Джей Симпсън. — Джина се облегна назад. — Затова в случая е по-добре да се опитаме да се презастраховаме и повече да не ти позволяваме да разговаряш насаме с ченгетата.
— За разлика от мен обаче 0’Джей наистина го е направил — каза Стюарт.
— Не — поклати глава Джина. — Според съда, който не успя да докаже, че той е виновен, Симпсън беше невинен, дори в действителност да е било обратното. И — чуй ме внимателно, Стюарт — също толкова възможно е от време на време съдът да заключава, че човек е убил съпругата си, дори всъщност да не е така. Трябва да проумееш това и да го вземеш много, много на сериозно. Съдът не се занимава с факта на вината или на невинността. Той се занимава с разрешаването на спорове. И така, в случая се опитваме да избегнем превръщането ти в каквато и да било част от спора за това кой е убил съпругата ти. А ти вече си ужасно близо да се озовеш насред всичко, в което не искаш да бъдеш замесен. Достатъчно ясно ли е?
— Мисля, че това е гадно — отговори Стюарт.
— Напълно съм съгласна. Но такава е действителността. Сега, ако нямаш нищо против, ще се обадя на инспектор Джул и ще му кажа, че си наел мен, че естествено много бихме искали да съдействаме с каквото можем за разследването му, но че съм ти дала указания от сега нататък да не разговаряш с него, без да присъствам и аз. Мислиш ли, че можеш да го приемеш?
Стюарт продължаваше да не одобрява ставащото, но постепенно започна да кима с глава.
— Изглежда се налага.
— Точно това е верният отговор.
Джина извади клетъчния телефон от куфарчето си и започна да набира разни номера.
— А сега, ако и двамата нямате нищо против — каза Джина, — бих искала със Стюарт да обсъдим някои неща насаме.
Гърбът на Дебра се изправи, сякаш през тялото й бе преминал електрически ток. Очите й внезапно проблеснаха, когато се завъртя рязко на дивана.
— Защо?
Подразнена, Джина й хвърли озадачен поглед.
— Мисля си, че е съвсем очевидно. Трябва да обсъдим стратегията си и след това той може да ми разкаже всичко, което съм пропуснала.
— Нищо не сте пропуснали. Не установихме ли току-що помежду си, че той не е направил нищо лошо? Прибрал се е вкъщи сутринта и се е обадил на спешна помощ, след това е провел разговора си с вашия инспектор, което вие изглежда вече…
— Деб — намеси се Стюарт. — Всичко е наред. Тя е тук за това.
— Но ти трябва да… искам да кажа… — Дебра не успя да обясни точно какво има предвид и опита отново: — Не мисля, че трябва да си тръгваме. Можем да бъдем тук, за да ти помагаме, ако се наложи.
— Става въпрос за законното право на поверителност между адвокат и клиент — намеси се Джед. — Ако разговаряш с адвоката си и позволиш на някой друг да се включи в разговора, правото се нарушава.
— Но не е добре той да остава сам в този момент — възрази Дебра.