Под подозрение
- Автор: Лескроарт Джон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 978-954-311-052-0
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под подозрение». Краткое содержание книги:
Когато д-р Карин Драйдън е намерена мъртва във ваната, инспекторът от отдел „Убийства набелязва заподозрян от дома й — нейния съпруг. Все пак наскоро тя му е поискала развод, а след смъртта й той ще получи милиони от застраховката. Алибито му не го спасява от опасното положение. Но може би една умна адвокатка ще успее да го стори.
Джина Роук няма търпение да се заеме с този нашумял случай, особено след като невинността на клиента й като че ли може да бъде лесно доказано, че колкото повече време прекарва със Стюарт, толкова повече се усложняват чувствата й — отначало е странно привлечена от него, но след това е принудена да се изправи пред вероятността миналото му да е доста тъмно. Нетърпелива да узнае истината Джина моли Уайът Хънт да разследва случая. Дали е готова да получи търсените отговори?
— Да, знам това — отбеляза Джина и отново зачака.
— Какво? — попита той.
— Това, което ще те попитам сега, няма да ти хареса и искам да знаеш, че не те обвинявам. Опитвам се да разбера в какво положение се намираме.
Това почти го докара до примирителна усмивка.
— Мисля, че ще го понеса.
— Добре. Ако все още си обичал Карин достатъчно, за да кажеш, че си бил посветен на брака си, преди миналия петък тя да отвори дума за развод, просто се чудя в какво изобщо проличава скръбта ти? Съжаляваш ли или поне тъгуваш ли, че съпругата ти от двайсет и няколко години внезапно е умряла? Защото ако е така, не го долавям особено.
— Казах ти. Още не съм го осмислил. Сигурно съм в шок. Честно казано, не знам как се чувствам. Изпълнен с противоречия, предполагам. Объркан. Ако има книга или нещо от сорта за правилните чувства, които човек трябва да изпитва, когато почине съпругата му, не съм я чел. Някога я обичах. Някога всичко беше страхотно. Напоследък не се разбирахме много добре. Миналия уикенд най-сетне си позволих доста да й се ядосам, а тази сутрин се прибрах вкъщи и я намерих мъртва. — Раменете му се отпуснаха, когато той се облегна назад и отново потри бузата си. — Попита дали тъгувам. Не знам дали съм тъжен. Не знам колко ще ми липсва. Съжалявам, ако това е грешният отговор.
— Няма грешен отговор — каза Джина. — А дори и да имаше, този беше доста добър. Е, каква е причината да престанете да се разбирате?
Той се засмя горчиво.
— Всичко. Парите, проблемите около Кимбърли, парите, аз, тя, времето. Споменах ли парите?
— Какво за парите?
— Тя бе обсебена от парите.
— Обсебена по какъв начин?
— По начина, по който хората биват обсебени от каквото и да е. Само за пари мислеше, само от тях се интересуваше, заради тях работеше и какво ли още не. Ако нещо нямаше да й донесе печалба, не проявяваше интерес.
— А твоето отношение не беше ли такова?
— Ни най-малко. — Той вдигна ръка: — Знам, това е недостатък на характера ми. А дори да не го знаеш, тя ще ти го натяква.
— Искаш да кажеш, че се е оплаквала от теб на други хора? Публично?
— Така си мисля. Достатъчно се оплакваше от мен пред мен.
— Но не сте се карали? Някога искало ли ти се е да я удариш?
— Дали ми се е искало? Разбира се. Дали някога съм го правил? Не. Нека ти задам един въпрос: Джул наистина ли смята, че някой я е убил? Мисли ли, че е било убийство?
— Останах със силното впечатление, че клони натам — кимна Джина.
Това накара Стюарт да се замисли за момент. Погледът му обходи ъглите на тавана, след това се върна на Джина.
— Започвам доста да се радвам, че ме убедиха да те наема — каза той.
7
Джул получи съобщението на Джина Роук, че тя ще представлява Стюарт Горман, но в момента не можеше да направи нищо по въпроса. Намираше се само на няколко пресечки от „Травъл Лодж“, но бе поел към Рашън Хил, за да опита да поговори с някои от съседите на Горман.
Провървя му от първия път. Джул седеше в една закусвалня и разговаряше със съседката на Горман от къщата до неговата — Лиса Мур. Разговорът им се конкурираше с тихото бръмчене на телевизор, разположен върху кухненския плот до микровълновата фурна и включен на някакво токшоу. Джул нямаше представа кой е водещият, нито пък защо някой би искал да слуша неговия разговор със също толкова неизвестната му гостенка за подробностите относно двата месеца, които тя явно бе прекарала — доколкото Джул схвана, слушайки с половин ухо, — затворена в мазе в северната част на Ню Йорк като сексробиня на трима тийнейджъри.
Лиса Мур беше запазена шейсет и три годишна жена, която беше живяла в тази къща в продължение на двайсет и шест години, като последните пет от тях бе сама след смъртта на съпруга си. Беше пенсионирана учителка и работеше на доброволни начала пет сутрини в седмицата в библиотечен филиал близо до кейовете.
— Особено това лято — казваше тя, — караниците бяха почти непрестанни.
— Между Стюарт и Карин?
— О, да.
— Вие чували ли сте нещо като заплаха?
— Какво по-точно?
— Например „Ще те убия!“. Нещо такова?
— Ами, не. Точно това не. Но чувах ругатни, доста ругатни. Поразяваше ме фактът, че ги произнася лекар, каквато беше тя. И толкова уважаван писател. Човек би очаквал от него да има по-богат речник. Но имаше доста „да ти го…“ и „майната ти“, „…си майката“. Сигурна съм, че можете да си представите.
— Да, госпожо. — Джул бе използвал няколко „да му го…“ в живота си и смяташе, че има и по-лоши престъпления, но бе накарал свидетелката си да говори и искаше да запази благоразположението й. — Да знаете караниците някога да са довели до нещо друго?