Среднощният диамант [bg]

Тамзин почти не ядеше и не спеше. Аделейд живееше по обичайния си начин. Не мислеше много за резултатите от изпитите си и най-вече просто се надяваше, че ще има няколко добри възможности за избор. От време на време упражняваше с мен произношението си: намирах това за невероятно полезно предвид отличния й говор. Тя на свой ред обичаше да ме чува как имитирам акцентите на други езици. Бях се поддала на предложението на професор Брюър и учех няколко.

— Това е невероятно! — засмя се Аделейд вечерта, преди да започнат изпитите. — Звучиш точно като онази прислужница, която работеше навремето в нашата къща.

Уж трябваше да учим по лингвистика, но тя ме беше придумала да си вземем почивка и да имитираме някого от Скарсия. Един коренен осфридианец обикновено можеше да разпознае, че съм сирминиканка, когато чуеше естествения ми акцент, но произходът ми беше по-труден за разгадаване, ако маскирах осфридианския с нещо друго.

— Имитирай лорандийски — подтикна ме Аделейд със светнало лице.

Когато го направих, Аделейд рухна на леглото си, като се кикотеше, но Тамзин въздъхна високо:

— Ако вас двете не ви е грижа за ученето, поне спрете да прекъсвате моето. А на ъгъла до нас живееше лорандийски пекар. Малко се отклоняваш.

— Не, не се отклонява. — Аделейд отново се надигна и седна, все още ухилена. — Имат регионални различия също като нас. Овладяла е северозападния говор съвършено.

Усмивката на Аделейд бе заразителна, но наистина ми беше съвестно, че смутихме Тамзин. Изглеждаше толкова сериозна, заобиколена от учебници.

— Съжалявам — казах. — Знам колко е важно това за теб.

— Всички знаят — добави Аделейд, като стана сериозна. — Но ще се погубиш. Отдъхни си. Поне се наспи една цяла нощ.

Тамзин хвърли поглед с кръвясали очи надолу към работата си и поклати глава:

— Не мога да рискувам. Не мога да рискувам да объркам нещата. Трябва да бъда най-добрата. Трябва да бъда диамантът.

Определяха ни ранг на скъпоценни камъни въз основа на реда на резултатите ни. Не беше точна система. Беше по-скоро произволен мотив, който тримата Торн бяха измислили, за да ни представят в Адория. Искаха да ни пременят в зашеметяващи цветове и украси и да използват скъпоценните камъни като насока кои са „по-ценните“ момичета. Някои рангове, основаващи се на скъпоценни камъни, бяха променливи, но диамантът беше безспорно върхът — и момичетата от другите имения също щяха да се състезават за него.

— Според нас вече си най-добрата — каза лоялно Аделейд.

Тамзин успя да се усмихне снизходително. Тя постоянно се притесняваше като какъв скъпоценен камък ще бъде класирана, а ние я успокоявахме всеки път.

— Просто имам нужда всички други също да мислят така. Сега в надпреварата са въвлечени четирийсет момичета. Трябва поне да се класирам сред първите три. Трябва да срещна най-добрите мъже.

— Ще ги срещнеш — казах.

— А ние ще направим всичко, за да ти помогнем. — Сериозното изражение на Аделейд започна да става дяволито. — Включително и да не те разсейваме с удивителните акценти на Мира. Предполагам, че ще отида да почета по женски науки.