Среднощният диамант [bg]

Всички в къщата изпуснахме всеобща въздишка на облекчение при трудно спечелената си свобода. Усмивките се върнаха, а духът се повдигна — особено когато мистрес Мастърсън ни каза, че можем да организираме празненство в чест на Деня на Ваиел. Това беше денят, в който ортодоксалната църква на Урос почиташе Ваиел, един от шестимата бляскави ангели, с гощавки и празненства. Беше също и най-късият ден от годината и се отбелязваше от аланзанците с молитви и ритуали, посветени на Деанзиел, една от разпътните ангели, докато очакваха завръщането на светлината. И двете групи се отнасяха към деня като към важен празник. Всяка смяташе, че другата го е покварила.

Седрик се измъкна тихо след залез-слънце и се отправи в снежната вечер да засвидетелства почит на всичките дванайсет ангели по свой собствен начин. Успя да се върне за вечеря и за последвалото празненство и аз си позволих да се наслаждавам истински на веселието. Няколко от преподавателите празнуваха с нас и всички играхме игри и пихме сладко вино, след като се нахранихме. Основна тема на разговора бяха бъдещите съпрузи и аз нямах нищо против. Всички бяхме изпълнени с огромна надежда и вълнение. Това ме караше да вярвам, че всичко е възможно. Щях да намеря Лонзо. Може би дори съпруг, когото харесвах. А Тамзин и Аделейд щяха завинаги да присъстват в живота ми независимо къде ни отведяха браковете ни. След като бях видяла толкова много тъмнина през годините, сега пред мен се разкриваше свят, който бе изпълнен с радост и възможности.

Настроението остана бодро в следващите дни, докато чакахме резултатите. Изключение правеше Аделейд и това изненада както Тамзин, така и мен. Приятелката ни говореше малко и често изглеждаше вглъбена в нетипично мрачни мисли. Освен това беше една от първите, които хукнаха към долния етаж, когато съобщиха, че резултатите ни са излезли. Едва не се препъвахме една в друга, докато се тълпяхме в библиотеката: спомнихме си за обноските си едва когато зърнахме Джаспър, мистрес Мастърсън и една модистка на име госпожица Гарисън, застанали на опашка пред нас. Подредихме се в спретнати редици, слушайки в почтително мълчание, докато Джаспър изнасяше една от вдъхновяващите си речи. После мистрес Мастърсън с усмивка извади списъка с резултатите и настъпи безредие, когато се втурнахме напред.

Открих името си и едва можах да повярвам на онова, което видях. Седма. Седма от четирийсет. Заля ме прилив на удоволствие и гордост. Очевидно бях научила много повече, не само лингвистиката. След Тамзин аз имах най-високия резултат в нашата къща, макар че помежду ни имаше значителна разлика в броя на точките. Нейният резултат беше почти съвършен. Аделейд беше попаднала точно по средата, на деветнайсето място, а Клара — която ме стрелна с намръщено изражение — се беше класирала осма.

Двете с Аделейд се прегърнахме. Откъснахме се една от друга, когато познат глас проряза врявата: