За честта на крадеца [bg]

Клетвата беше наследство от времената, когато деганите били могъща сила в подмолния свят. Тогава Клетвата обвързвала дегана с тебе и тебе с дегана, а той можел във всеки миг да поиска да изпълниш своята част от взаимния дълг. И то като ти възложи каквато задача пожелае. Най-старите сродници преразказваха чути от дядовците си предания за силата на Клетвата — обвързаните с нея се обръщали дори срещу собствените си семейства, вместо да рискуват с погазването и.

В наше време Клетвата беше формалност, само сянка на някогашното влияние на деганите, също както Деган Бронзовия беше само бледо отражение на първия носител на това име. Но и днес никой не полагаше и не приемаше Клетвата нехайно. В края на краищата кой би посмял да вбеси деган, колкото и да не му се иска да спази обещанието си?

— Не — усмихна се той. — Стига ми да прекарам една нощ със сестра ти. Заедно с обичайната тарифа, разбира се.

Изгледах го сърдито. Деган си падаше по сестра ми още от момента, когато я зърна. И макар че Кристиана би отхвърлила високомерно мераците на всеки друг от познатите ми сродници, за него щеше да направи изключение. Това си беше очевидно. Но щом си представех сестра си, опитала да уреди убийството ми, със своя най-добър приятел, аз не само се плашех. Тръпки ме побиваха, макар да не разбирах дали от братска загриженост за Кристиана, или от приятелска загриженост за Деган.

— Ще ти платя тройно! — изръмжах му и той пак прихна.

След още няколко завоя се добрахме до свърталището на Федим, маскирано като грънчарски дюкян. На маса до входа бяха сложени няколко невзрачни гърнета и чаши. Преборих се с хрумването да обърна масата с ритник, по-скоро защото очаквах прекупвачът да понесе загубата с небрежно вдигане на рамене. Повечето хора от неговия занаят поне се стараят да изглеждат спазващи закона търговци, но по качеството на грънците личеше, че Федим отдавна е зарязал преструвките.

Питах се какво ще правя, ако прекупвачът не е тук. Бях прахосал почти цял ден, за да дойда тук. Ами ако мълвата ни беше изпреварила и той се беше шмугнал в някое скривалище? Не се радвах на мисълта, че ще трябва да го издирвам отново.

Оказа се обаче, че е лесно да бъде намерен — карантиите му се точеха десет стъпки по пода от прага до разпорения му корем.