Смъртта на царете [bg]

Спокойното изражение на Рений изведнъж вбеси Брут. Ако имаха коне, преследвачите от селото никога нямаше да се приближат толкова. Не беше в природата на стария гладиатор да съжалява за минали решения, но всяка стъпка, спечелена от натъртените крака на римляните, караше Брут да изсумтява раздразнено.

— Как можеш да си седиш така, докато те се катерят към нас?! Безсмъртният Рений, победител в стотици битки на живот и смърт, насечен на парчета от няколко гръцки дрипльовци на някакъв хълм.

Рений го погледна, без да помръдне, после сви рамене.

— Изкачването ще намали предимството им. А от конете тук няма особена полза.

— Значи да си седим така, а? — попита Брут; за миг изпита облекчение, че Рений има някакъв план.

— Още няколко часа им трябват, за да стигнат до нас. Ако бях на твое място, щях да седна на сянка и да си почивам. Ще видиш, че ако наточиш меча ми, ще си поуспокоиш нервите.

Брут го изгледа намръщено, но все пак взе меча на стареца и започна с дълги, плавни движения да прокарва един камък по нащърбените му ръбове.

— Петима са, не забравяй — каза след малко.

Рений не му обърна внимание: наместваше със сумтене кожената превръзка на чукана. Държеше единия край на връвта със зъби и докато Брут го наблюдаваше, я завърза с лекотата на отдавна усвоени движения.

— Осемдесет и девет — обади се внезапно Рений.

— Какво?

— Убил съм осемдесет и девет души в сраженията в Рим. Не стотици.

Изправи се полека; в движенията му нямаше нищо старческо. Много време му беше трябвало, да се научи отново да пази равновесие без тежестта на лявата ръка, но беше преодолял тази загуба, както и всичко друго, което му пречеше в живота. Брут си спомни момента, когато Кабера беше притиснал ръце към посивялата плът на гърдите на Рений и двамата бяха видели как цветът се променя, как тялото замря във внезапен прилив на завръщащ се живот. Кабера се беше отпуснал назад в мълчаливо благоговение, докато наблюдаваха как косата на стареца потъмнява, сякаш дори смъртта няма власт над него. Боговете бяха спасили стария гладиатор и може би той на свой ред щеше да спаси един млад римлянин някъде из хълмовете на Гърция. Брут почувства как увереността му расте и забрави глада и изтощението, които го измъчваха.

— Днес са само пет — каза той. — А аз съм най-добрият от моето поколение. Няма жив човек, който да ме победи в бой с меч.

— Аз бях най-добрият от моето поколение, момче, и от това, което виждам, стандартът е поспаднал — изсумтя Рений. — Но все пак можем да ги изненадаме.