Нови римски разкази [bg]

Тилде продължаваше да се смее и се наведе да вдигне дрехите. Тогава чух остър писък и видях как Джинета е сграбчила Тилде за къдриците и я влачи по пясъка, после я блъсна върху една дюна, нахвърли се върху нея като тигрица и я ошамари - пляс, пляс - различих движенията на ръката, която се вдигаше и отпускаше върху хубавите бузки на Тилде. Говоря самата истина: тази ярост ме смая, беше зла, кръвожадна. Междувременно Тилде се беше изправила и се

отдалечаваше покрай морето с ръка върху лицето и рамене, разтърсвани от плач. Извиках:

- Тилде.

Тя сигурно ме чу, ала само вдигна рамене и продължи да се отдалечава.

Колкото до Джинета - беше изчезнала зад дюните с моите дрехи и банските ми.

Бях сам. Храстите ме покриваха до гърдите, но не можех дълго да остана така. От друга страна, не можех и да си помисля да изляза гол, поне не докато малкото хора наоколо не си отидеха. Побеснял от гняв, неизвестно колко време стоях така прав и неподвижен под парещите слънчеви лъчи, с поглед към заобикалящия ме храсталак. Изглеждаше пуст, додето поглед стига. Неочаквано съвсем наблизо прозвуча гласът на Джинета:

- Как си?

- Зле - отвърнах ядосан, - хайде, дай ми банските.

Последва мълчание. После гласът поде отново:

- Ако ти ги дам, ти какво ще ми дадеш в замяна?

Сред всички тези заоблени храсти, толкова еднакви помежду си, не можех да определя къде се крие. Но като слушах равния и, шеговит глас, ми се струваше, че я виждам: успокоена след шамарите на Тилде, разтоварена от лошото настроение, усмихната, влюбена, нежна. Изломотих твърдо:

- Нищо няма да ти дам. И ако не ми върнеш банския, този път аз ще дам клетва.

- И в какво ще се закълнеш?

- Кълна се, че между нас вече няма да има нищо. Ето моята клетва.

Чух я да се смее.

- А защо не се закълнеш?

Почувствах се объркан, защото усетих, че не съм в състояние да изрека тази клетва: прекадено много я обичах. След малко гласът и прозвуча отново:

- Добре, в замяна на банския какво ще ми дадеш?

Пристъпих да видя къде е, но храстът ме убоде по голата кожа и отпред, и отзад. Въздъхнах:

- Целувка.

- Ето ти банските.

Те прелетяха пред мен и паднаха в краката ми. Обух ги и попитах:

- Къде си?

- Върви да се къпеш, целувката ще ми я дадеш после.

Нагазих в морето в изключително приятната майска вода. Потапях се бавно-бавно, пристъпвайки по пясъчното морско дъно, докато водата ми стигна до гърлото. После се върнах, пресякох плажа и навлязох сред храстите. Неочаквано нещо се стовари със сила върху мен. Беше Джинета по пола, хвърли се върху мен със смях и обви ръце около шията ми. Целунах я, а тя каза: