Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— На мен ми викат Анка — сподели Аника Карлсон.
— А ти искаш ли — учуди се Лиса и я изгледа косо.
— Не — поклати глава Аника Карлсон. — Случайно да ти приличам на патица?
— Никак даже — изсумтя Лиса Петершон. — Мисля, че си супер. And I mean it3.
Аника Карлсон и Фелисия Петершон извадиха късмет. Да, минаваше девет сутринта, но Йежти и останалите вече бяха седнали да обядват. Бяха станали от сън още с изгрева, закусиха в четири и започнаха работа в 4:30. В девет беше крайно време да обядват, за да имат сили за бачкане чак до вечерта.
— Съжалявам, че прекъсваме закуската ви — започна Аника Карлсон на английски, усмихна се и показа значката си. — Аз съм детектив инспектор Аника Карлсон, а това е колежката ми детектив полицай Фелисия Петершон. Впрочем някой от вас да говори шведски? Или поне да разбира?
— Аз говоря малко — обади се Йежги, докато трима от другите поклатиха глава, а един кимна колебливо. — Мога да превеждам, ако искаш.
— Имаме само няколко въпроса — продължи Аника. — Удобно ли е да седнем?
— Да — отговори Йежти и веднага се надигна.
Взе кутия с инструменти от стол до сглобената от подръчни материали маса, а един от другарите му донесе табуретка, за да предложи своя стол на детектив полицай Петершон.
Две красиви млади жени. Които при това бяха шведски полицайки, макар едната от тях да имаше вид на пришълка от Карибите. Дружелюбни, усмихнали, симпатични, чудесни за фантазии, докато забиваш поредния пирон. Останаха на масата цял час. Ама какво от това? Осемдесет крони все пак са само осемдесет крони, а работата не бе онова, което най-много им липсваше в живота.
Дали бяха забелязали нещо в сряда вечерта или през нощта срещу четвъртък?
Работили до осем вечерта. После приключили — иначе съседите редовно се оплаквали от тях. Вечеряли. Приказвали, играли карти, легнали си към десет. През това време никой от тях не е излизал извън сградата, понеже цялата вечер валяло.
А през нощта? Някой да е видял или чул нещо?
Спали. Никой от тях нямал проблеми със съня. Никой не видял, нито чул нещо. Спали в леглата си. Един се вдигнал за малко, за да отиде до тоалетната. Това бе всичко.
— Лешек, той е зидар — обясни Йежти и кимна към колегата, който се бе облекчил. — Тоалетната е откъм улицата, с прозорец — добави, изпреварвайки следващия въпрос на Аника Карлсон.
— Питай го дали знае колко е бил часът.
— Не знае — отвърна Иежти след няколко бързи изречения на полски и поклащане на глава в отговор на въпроса ѝ.
— Не е погледнал часовника. Свалил го и го оставил до леглото.
— Валеше ли още? — попита Аника Карлсон, която вече бе прочела данните от службата по метеорология. Слаб дъжд в сряда вечерта, спрял половин час след полунощ в четвъртък, 15 май.
— Не много силно — обобщи Йежти след кратка раздумка на полски. — Било е и тъмно. Много тъмно. Когато се събудихме, времето беше хубаво. В 4 сутринта.
Към полунощ, помисли си Аника Карлсон.
— Питай го дали е видял или чул нещо. Хора, коли, шумове. Или дали нищо не е чул и видял. Всичко е важно, както разбираш.
Още полски. Колебливи поклащания на глави. Усмивки на Иежти и Лешек. Сетне последният кимна уверено, каза още нещо на полски и сви рамене.
— Слушам — обади се Аника Карлсон.
Стегни се, Анка, помисли си. Започваш да звучиш като Бекстрьом, а хората, които са супер, не правят така.
— Видял е котка — заяви Иежти с щастлива усмивка. Малко рижаво коте. Често го виждали, та явно живеело някъде съвсем наблизо, макар да нямало нашийник. Веднъж дори му налели мляко.
Ала никакви хора, никакви коли, никакви шумове. Било тъмно, било тихо, ръмяло. Не се чувал телевизор, нито радио, не светели никакви прозорци. Дори куче не излаяло. Самотна рижава котка, която се вяснала долу на улицата. Това бе всичко.
13
Криминален инспектор Ларш Алм, 60, работеше в Криминалния отдел на Солна вече над 10 години. В годините преди това най-напред бе служител в стария отдел „Насилие“ в участъка на Кунгсхолмен, но с времето се бе прехвърлил в следствието в Сити. После се премести в Солна. Бе се развел и оженил повторно, а новата му съпруга, медицинска сестра в Каролинската болница, имаше уютен апартамент в центъра на Солна. Алм можеше да ходи пеша до службата, двуминутна разходка, а в такъв случай нямаше значение дали пада сняг или валят жаби и гущери.
Това си бе основателна причина да се премести в полицията на Солна, но имаше и други. Алм бе съсипан. Годините в „Насилието“ в Стокхолм си бяха казали думата. Логично бе Солна да се окаже малко по-благодатна, мислеше си. Най-сетне да се отърве от приливните вълни на клубния живот през уикендите в самия център на Стокхолм, които с швейцарска точност всеки понеделник оставяха диря на бюрото му. Макар че по тази точка надеждите му се оказаха напразни. Много му се искаше да се пенсионира, ала след известни изчисления бе решил да се помъчи да изкара до 65. Те и заплатите на медицинските сестри не бяха кой знае какви, а никой от двамата не желаеше да гладува на старини.
3
Най-сериозно (англ.) — Б.пр.