Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще ми го обясните ли по-простичко?
— Те нямат мозъчно увреждане — каза тя, — но не могат да се събудят. Ако си представим, че са компютри, значи нещо ги е сложило на стендбай или на спящ режим и натискането на никакъв бутон не може да ги накара да функционират отново.
Кърт не беше специалист по човешката физиология, затова реши да пита, вместо да прибързва със заключенията.
— Ако сърцата им работят така бавно и така рядко, и изпомпват толкова малко количество кръв, а дишането им е така плитко, не са ли застрашени от кислороден глад или мозъчно увреждане?
— Трудно е да се каже — отговори тя. — Но мислим, че съществуват в състояние на анабиоза. Ниската телесна температура и ниските нива на клетъчна активност означават, че органите им използват много малко кислород. Това може да означава, че плиткото дишане и слабата сърдечна дейност са достатъчни, за да ги поддържат здрави и да не се увреди мозъкът. Виждали ли сте някога човек, изваден от ледена вода, след като почти се е удавил?
Кърт кимна.
— Преди години спасих едно момче и кучето му от замръзнало езеро. Кучето хукнало след катерица по леда, ледът се пропукал и задният крак на кучето се заклещил. Момчето се опитало да му помогне, но ледът се строшил и двамата паднали във водата. Когато ги извадихме, горкото дете беше посиняло, защото бе останало под водата повече от седем минути. Отдавна трябваше да е мъртво. Кучето също, но парамедиците успяха да ги реанимират. Момчето се оправи. Без никакво мозъчно увреждане. За това ли говорим и сега?
— Надявам се — каза тя, — макар че не е точно същото. В случая на момчето ледената вода е причинила спонтанна реакция в тялото му, която може да се обърне, щом температурата му се нормализира. Тези хора обаче не са претърпели такава промяна в температурата; те са засегнати от някакъв токсин. И поне засега нито затопляне, нито охлаждане, нито електрошоковете или инжектирането на адреналин, или каквото и да било от нашата франкенщайнска торба с магии не успя да ги събуди.
— Тогава с какъв токсин си имаме работа? — попита Кърт.
— Не знаем.
— Трябва да е бил димът от онзи товарен кораб.
— Изглежда логично — кимна тя, — но ние го изследвахме. В него няма друго, освен изгорели петролни изпарения, със смесица от олово и азбест. Не е по-различен от всеки дим при пожар на кораб.
— Значи пожарът и облакът, който обгръща острова, са само съвпадение? Някак не ми се вярва.
— На мен също. Но в този облак няма нищо, което да причини това, което виждаме. В най-лошия случай ще дразни очите, ще предизвика кихане и астматични пристъпи.
— Ако не е бил димът от кораба, тогава какво?
Тя замълча, като го гледа за секунда, преди да продължи. Кърт усети, че решава дали да е по-откровена с него.
— Смятаме, че това е невротоксин, разпръснат при експлозията — нарочно или случайно. Много от тези агенти са с кратък живот. Фактът, че не открихме следа от него в почвата, въздуха или кръвните и тъкан ни те проби на жертвите, ни казва, че какъвто и да е бил, биологически или химически, той се разпада до няколко часа.
Кърт видя логиката в това, но все още имаше неща, които не разбираше.
— Но защо ще използват подобно нещо срещу Лампедуза?
— Нямам представа — каза тя. — Клоним към версията за нещастен случай.
Докато обмисляше това, той огледа стаята. На две бели дъски зад бюрото бяха надраскани медицински термини. Списък с лекарствата, които бяха изпробвали. Освен това забеляза карта на Средиземноморието с няколко забодени по нея отметки. Едната беше върху Либия, другата на участък от Северен Судан. Другите бяха в Близкия изток и части от Източна Европа.
— В съобщението по радиото нарекохте това нападение — каза той, като кимна към дъската. — Сигурно сте решили, че е нападение, защото не е първият подобен случай.
Тя сви устни.
— Наблюдателен сте повече, отколкото е здравословно. Да, така е. Преди шест месеца група радикали в Либия бяха открити в същото състояние. Поради историческите връзки между Либия и Италия, моето правителство се съгласи да се заеме с въпроса. Скоро открихме подобни инциденти в различни либийски болници, а после и на всички маркирани по картата места. При всеки случай групи радикали или хора с власт изпадат в необяснима кома и умират. Сформирахме екип за разследване, оборудвахме този кораб като плаваща лаборатория и започнахме да търсим отговори.