Тайната на фараоните [bg]

Рената въздъхна.

— Сигурно трябва да съм благодарна, че биолозите на „Озирис“ са подобрили процеса.

Той кимна.

— Да, още текат проучвания на възможните употреби на този екстракт. Както каза биологът от лабораторията на Шакир, тестват го като начин да се приведат в кома пациенти с тежки травми, без да се използват силни лекарства. Освен това е предложен за космическата програма, за да приспива астронавтите за дълги пътувания в космоса до Марс и отвъд него.

— Чудя се какво ли още са знаели древните египтяни.

— Сега, когато източиха водата от подземната гробница, археолозите се приготвят да я проучат. Сигурен съм, че ще открият достатъчно нова информация и факти с историческо значение, за да си имат работа с години.

Рената вдигна чашата и отпи от шампанското, преди да стане и да се облегне на Кърт.

— Ами сахарианите? Разбрахте ли как са се озовали там?

Кърт кимна.

— Войникът, когото открихме, и още шестима пътували с машините през пустинята в една безлунна нощ. Трябвало да чакат и да тормозят англичаните в тил, докато Ромел и останалите сили на Оста нападат, но Ромел бил отблъснат при Ел Аламейн, преди да стигне до Кайро.

— Значи са чакали напразно.

Кърт кимна.

— Вероятно именно затова са оцелели. Шофьорите са били от италианската армия, но екипажите били съставени от италианци, които живеели в Кайро. По това време в града имало много италианци, сред които и съпругата на британския посланик. Ето защо писмото намеква, че хората му ще бъдат разстреляни като шпиони, ако ги заловят.

— Някакъв шанс да открият семейството на Ана-Мари? — попита Рената. — Сигурно ще искат да разберат какво се е случило.

Кърт допи шампанското си и остави чашата на палубата. Лодката леко се люлееше в спокойните води.

— Вашите историци я търсят, както и други близки на войниците.

Тя въздъхна.

— Надявам се да я намерят. Той е постъпил правилно, като е изпратил хората си у дома. Защо да умират за човек като Мусолини? Защо изобщо някой да умира?

— Съгласен съм — каза Кърт. — Не само защото иначе тези коли нямаше да са там и да ни чакат. Ако бяха тръгнали в битка, британците щяха да ги избият.

— И сега? — попита тя, като погали ръката му. — Тук ли ще останем завинаги да пием шампанско, да плуваме в топлите води и да спим на слънцето?

Кърт се вгледа в тюркоазеното море.

— Не виждам защо не.

Зад тях, увиснал зад перилата, Дзавала хвърли водолазния си апарат на палубата.

— Я по-леко с мечтите. Утре се гмуркаш. Останките от финикийския кораб, който откри долу, тебе чакат.

— Ако обещаеш да стоиш далече от избата ми с вино — отвърна Кърт.

— Сигурно се шегуваш — намуси се Дзавала. — Говориш с човек, който никога не би близнал тази прокиснала вода.

— А какво пиеш ти? — попита Рената.

Дзавала се ухили.

— Скъпа моя, говориш с мъж — с истински мъж, — който пие чиста текила, с лимон и сол по ръба на чашата. И пуши пури.