Тайната на фараоните [bg]

— Голям си изследовател, няма що — промърмори на себе си. Докато се чудеше накъде да тръгне, мъж и жена с бели престилки слязоха по стълбата, като разговаряха тихо.

Кърт ги остави да го подминат и ги последва.

„Първото правило, когато се изгубиш — каза си той, — е да следваш някого, който изглежда знае къде отива.“

Вървя след тях още две нива надолу и по друг проход, докато те не изчезнаха през пешо като люк, който се затвори след тях.

Кърт спря до него. Не виждаше нищо по вратата, което да подсказва, че това не е просто поредният склад, но когато я отвори лекичко и надникна, установи колко много е сбъркал.

Огромна зала се простираше пред него, озарена от ярки бели светлини на тавана. Приличаше на товарен отсек, но беше празен, ако не се брояха стотиците тела по койки и на постелки по студения под. Някои бяха с бански костюми, сякаш са умрели на плажа, други с ежедневни къси панталони и тениски, а трети с по-официални дрехи, включително сиви панталони като онези, които бе видял да носи персоналът в болницата. Никой не помръдваше.

Кърт отвори по-широко вратата, влезе и тръгна към труповете. Но не тяхното присъствие го изненада — все пак някой трябваше да събере мъртвите, хеликоптерите цял ден бяха сновали напред-назад. Изненада го фактът, че жертвите сега са свързани към електроди, монитори и друго оборудване. Някой им беше закачил и системи, а медицински работници човъркаха няколко от тях.

Една фигура започна да се гърчи, когато един техник ѝ пусна електричество, и застина, щом изключиха тока.

В началото никой не забелязвате Кърт — все пак той беше облечен като член на екипажа и те бяха твърде заети с онова, което правеха. Но когато тръгна през залата и разпозна Коуди Уилямс и още двама от НАМПД, Кърт издаде присъствието си. Тъкмо инжектираха един от хората му, а от главата му се точеха електроди. Коуди също беше подложен на електрошок.

— Какво става тук, по дяволите!? — извика Кърт.

Десетина лица се обърнаха към него. Внезапно всички разбраха, че не му е тук мястото.

— Кой сте вие? — попита го някой.

— Кои сте вие, по дяволите? — попита Кърт. — И що за извратени експерименти правите с тези хора?

Гърмящият му глас отекна в цялата зала. Гневното му поведение шокира медицинския персонал. Неколцина зашепнаха нещо помежду си. Някой каза нещо като че ли на немски, докато друг се разкрещя за охраната.

Веднага се появи група от италианската военна полиция. Тръгнаха към него от две страни.

— Който и да сте, нямате право да бъдете тук — каза един от лекарите. Говореше английски с акцент, но не италиански, а по-скоро френски.

— Разкарайте го оттук — каза друг. За изненада на Кърт, този лекар говореше като човек от Канзас или Айова.

Въпреки предупреждението, Кърт пристъпи напред между двамата от НАМПД, които като че ли бяха обект на някакви експерименти. Искаше да види какво им причиняват и да го прекрати. Военните обаче го спряха. С палки в ръка. И тейзъри на коланите.