Тайната на фараоните [bg]

— Е, той за колко ме продаде?

— Опасявам се, че ви продаде за една песен.

— О, соле мио?

— Не, не соле. Даде ни и господин Дзавала като бонус.

Кърт се престори на възмутен, че е продаден на италианците като някакъв незначителен футболист от втора лига, но беше съвсем доволен от тази сделка.

— Та в евро ли ще ми плащате, или…

— С удовлетворение ще ви плащаме. Ще открием хората, които сториха това, и ще им попречим да направят каквото са намислили. А ако имаме късмет, антидотът, който е спасил Хаген и убиеца от токсина, може да бъде използван, за да излязат жертвите от комата.

— Не бих могъл да искам по-добро заплащане — каза Кърт. — Откъде ще започнем?

— От Малта. Хаген е ходил три пъти дотам през последния месец.

Тя отвори едно чекмедже, взе папка и извади от нея снимки от наблюдение, които подаде на Кърт.

— Срещнал се е с този човек няколко пъти. Дори имаше разгорещен спор с него миналата седмица.

Кърт огледа снимката. На нея се виждаше мъж с вид на учен със сако от туид и кръпки на лактите. Седеше на маса пред кафене и говореше с трима други мъже. Изглеждаше по-скоро като обграден от тях.

— Този в средата е Хаген — каза Рената. — За другите двама не сме сигурни. Антуражът му, вероятно.

— Кой е този, дето прилича на професор?

— Кураторът на Малтийския океански музей.

— Не схващам — каза Кърт. — Музейните куратори не се забъркват с терористи и с трафиканти на отровен газ и биологични оръжия. Сигурна ли си, че има връзка?

— Не сме сигурни в нищо — призна тя. — Освен че Хаген се среща редовно с този човек, явно с намерението да купи някакви артефакти, които музеят ще предложи на търг след галавечеря след два дни.