Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
— Хвърлете го в ареста — изсумтя друг лекар. — И, за бога, обезопасете кораба. Как се очаква да работим така?
Преди Кърт да бъде извлечен от залата, един женски глас се намеси:
— Наистина ли мислите, че е необходимо да оковаваме в белезници нашия герой и да го хвърляме в трюма?
Говореше на английски, но с италиански акцент, с точното количество властност и сарказъм, за да е сигурна, че ще се подчинят. Това беше доктор Амброзини, която сега стоеше на един метален мост над тях.
С грацията на танцьорка, тя слезе по стълбата и прекоси помещението до Кърт и полицаите.
— Но, доктор Амброзини… — каза един от лекарите чужденци.
— Доктор Равишо, той спаси мен и още осемнайсет души, и ни даде най-добрата следа към естеството на проблема от началото на нашето разследване.
— Това е крайно нередно — каза доктор Равишо.
— Да — отвърна тя, — всъщност е така.
Кърт изпита известно удоволствие от този разговор и с ирония забеляза, че доктор Амброзини е най-дребната в цялата зала, но явно командваше всички. Тя изглеждаше искрено зарадвана да го види, макар че няколко усмивки и мило отношение не бяха достатъчни, за да разсеят гнева му.
— Ще ми кажете ли какво става тук?
— Може ли да говорим насаме?
— Много бих искал. Водете.
Доктор Амброзини тръгна към малък кабинет близо до товарния склад. Кърт я последва и затвори вратата, щом влезе вътре. Офисът, изглежда, беше предназначен за квартирмайстера, но беше ясно, че е пригоден за медицинския персонал.
— Първо започна тя, бих искала да ви благодаря, че ме спасихте.
— Май току-що ми върнахте услугата.
Тя се засмя, отметна кичур от лицето си и го прибра зад ухото.
— Много се съмнявам, че съм ви спасила от каквото и да било. По-вероятно спасих онези нещастни войничета от болезнена схватка, която щеше да нарани егото им, най-малко.
— Мисля, че ме надценявате — каза Кърт.
— Едва ли — отвърна тя, скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на бюрото.
Това беше мил комплимент. Вероятно почти беше верен, но Кърт не бе дошъл да си разменят любезности.
— Може ли да минем към частта, в която ми казвате защо онези идиоти там провеждат експерименти с мъртвите ми приятели?
— Онези идиоти са мои приятели — каза тя отбранително.
— Е, те поне са живи.
Тя пое дълбоко дъх, сякаш решаваше колко може да му каже, и издиша.
— Да. Е, разбирам защо сте разстроен. Приятелите ви, като всички останали на острова, пострадаха тежко. Трябва да разберем…
— Що за токсин ги е убил? — прекъсна я Кърт. — Мисля, че е чудесна идея да се започне оттук. Ако не бъркам, прави се чрез кръвни изследвания и тъканни проби. И може би някой трябва да изследва дима от онзи товарен кораб. Но освен ако не ми кажете нещо, което пропускам, няма никаква нужда от тези опити а ла Франкенщайн, които видях там.
— Ала Франкенщайн — повтори тя. — Това е изненадващо подходящо описание на онова, което се опитваме да направим.
Кърт се обърка.
— Така ли?
— Защото — рече тя — ние се опитваме да съживим вашите приятели и всички останали.
12
За миг Кърт остана без думи.
— Я повторете — едва успя да изрече.
— Нормално е да сте така изненадан — каза тя. — Както доктор Равишо каза, ситуацията е крайно необичайна.
— По-скоро откачена — отвърна Кърт. — Едва ли наистина вярвате, че можете да съживите хора като някакви вещери?
— Не сме вещери — каза тя. — Просто мъжете и жените в онзи товарен отсек не са мъртви. Поне засега. И отчаяно се опитваме да намерим някакъв начин да ги събудим, преди наистина да са умрели.
Кърт обмисли думите ѝ.
— Аз лично проверих някои от тях — отвърна той. — Не дишаха. При обиколките, докато чакахме италианските военни, минах през стаи, пълни с пациенти, които бяха закачени към монитори: нямаха пулс.
— Да, знам това — каза тя. — Но фактът е следният — те дишат и сърцата им работят. Просто дишането е крайно плитко и се случва на дълги интервали, по-рядко от едно вдишване на две минути. Сърдечният им ритъм е едноцифрено число за минута, а сърдечните контракции са така слаби, че обикновените монитори не могат да ги уловят.
— Как е възможно това?
— Те са в нещо като кома — каза тя, — каквато не сме виждали досега. При нормална кома определени части от мозъка се изключват. Само най-дълбоките и най-примитивни участъци продължават да функционират. Предполага се, че това е защитен механизъм на тялото, който позволява на мозъка или органите да се излекуват. Но тези пациенти показват някаква остатъчна активност във всички части на мозъка, и все пак не реагират на никакво лекарство или стимул.