Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на фараоните [bg]
Тайната на фараоните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на фараоните [bg]

Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:

Клайв Къслър е израснал в Аламбра, Калифорния. Мобилизиран е в армията по време на войната с Корея като механик и авиационен инженер. Клайв Къслър започва да пише през 1965 г. и издава първия си роман от поредицата за Дърк Пит през 1973 г. Той е създател на Националната агенция за морско и подводно дело (National Underwater & Marine Agency). С неговия екипаж от военноморски експерти и доброволци към агенцията са открили над 60 значими останки от корабокрушения. Известен колекционер на класически автомобили, Клайв притежава около 100 от най-добрите модели от 50-те години. Книгите на Къслър са преведени и издадени на повече от 40 езика в над 100 различни държави по света, с читателска аудитория от над 125 милиона жадни за приключения фенове. Когато екипът на НАМПД открива хиляди жертви на смъртоносен токсин, Кърт Остин и Джо Дзавала няма да се спрат пред нищо, за да намерят създадената още от древните египтяни противоотрова. Кърт Остин и най-верният му приятел Джо Дзавала са изправени пред безмилостен търговец на власт, готов да създаде нова египетска империя, която ще бъде велика като тази на фараоните. Част от неговия план е да източва новооткритите под Сахара подземни води, но той разполага и с дори още по-унищожително оръжие, което е заплаха за целия свят: Черната мъгла, открита в древния Град на мъртвите. Докато балансът на силите в Африка и Европа е на път да се наруши, Кърт, Джо и останалите от екипа на НАМПД се опитват да открият истината в легендите — но за да сторят това, трябва да се изправят пред мощта на самия Озирис.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 118
Перейти на страницу:

— Хвърлете го в ареста — изсумтя друг лекар. — И, за бога, обезопасете кораба. Как се очаква да работим така?

Преди Кърт да бъде извлечен от залата, един женски глас се намеси:

— Наистина ли мислите, че е необходимо да оковаваме в белезници нашия герой и да го хвърляме в трюма?

Говореше на английски, но с италиански акцент, с точното количество властност и сарказъм, за да е сигурна, че ще се подчинят. Това беше доктор Амброзини, която сега стоеше на един метален мост над тях.

С грацията на танцьорка, тя слезе по стълбата и прекоси помещението до Кърт и полицаите.

— Но, доктор Амброзини… — каза един от лекарите чужденци.

— Доктор Равишо, той спаси мен и още осемнайсет души, и ни даде най-добрата следа към естеството на проблема от началото на нашето разследване.

— Това е крайно нередно — каза доктор Равишо.

— Да — отвърна тя, — всъщност е така.

Кърт изпита известно удоволствие от този разговор и с ирония забеляза, че доктор Амброзини е най-дребната в цялата зала, но явно командваше всички. Тя изглеждаше искрено зарадвана да го види, макар че няколко усмивки и мило отношение не бяха достатъчни, за да разсеят гнева му.

— Ще ми кажете ли какво става тук?

— Може ли да говорим насаме?

— Много бих искал. Водете.

Доктор Амброзини тръгна към малък кабинет близо до товарния склад. Кърт я последва и затвори вратата, щом влезе вътре. Офисът, изглежда, беше предназначен за квартирмайстера, но беше ясно, че е пригоден за медицинския персонал.

— Първо започна тя, бих искала да ви благодаря, че ме спасихте.

— Май току-що ми върнахте услугата.

Тя се засмя, отметна кичур от лицето си и го прибра зад ухото.

— Много се съмнявам, че съм ви спасила от каквото и да било. По-вероятно спасих онези нещастни войничета от болезнена схватка, която щеше да нарани егото им, най-малко.

— Мисля, че ме надценявате — каза Кърт.

— Едва ли — отвърна тя, скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на бюрото.

Това беше мил комплимент. Вероятно почти беше верен, но Кърт не бе дошъл да си разменят любезности.

— Може ли да минем към частта, в която ми казвате защо онези идиоти там провеждат експерименти с мъртвите ми приятели?

— Онези идиоти са мои приятели — каза тя отбранително.

— Е, те поне са живи.

Тя пое дълбоко дъх, сякаш решаваше колко може да му каже, и издиша.

— Да. Е, разбирам защо сте разстроен. Приятелите ви, като всички останали на острова, пострадаха тежко. Трябва да разберем…

— Що за токсин ги е убил? — прекъсна я Кърт. — Мисля, че е чудесна идея да се започне оттук. Ако не бъркам, прави се чрез кръвни изследвания и тъканни проби. И може би някой трябва да изследва дима от онзи товарен кораб. Но освен ако не ми кажете нещо, което пропускам, няма никаква нужда от тези опити а ла Франкенщайн, които видях там.

— Ала Франкенщайн — повтори тя. — Това е изненадващо подходящо описание на онова, което се опитваме да направим.

Кърт се обърка.

— Така ли?

— Защото — рече тя — ние се опитваме да съживим вашите приятели и всички останали.

12

За миг Кърт остана без думи.

— Я повторете — едва успя да изрече.

— Нормално е да сте така изненадан — каза тя. — Както доктор Равишо каза, ситуацията е крайно необичайна.

— По-скоро откачена — отвърна Кърт. — Едва ли наистина вярвате, че можете да съживите хора като някакви вещери?

— Не сме вещери — каза тя. — Просто мъжете и жените в онзи товарен отсек не са мъртви. Поне засега. И отчаяно се опитваме да намерим някакъв начин да ги събудим, преди наистина да са умрели.

Кърт обмисли думите ѝ.

— Аз лично проверих някои от тях — отвърна той. — Не дишаха. При обиколките, докато чакахме италианските военни, минах през стаи, пълни с пациенти, които бяха закачени към монитори: нямаха пулс.

— Да, знам това — каза тя. — Но фактът е следният — те дишат и сърцата им работят. Просто дишането е крайно плитко и се случва на дълги интервали, по-рядко от едно вдишване на две минути. Сърдечният им ритъм е едноцифрено число за минута, а сърдечните контракции са така слаби, че обикновените монитори не могат да ги уловят.

— Как е възможно това?

— Те са в нещо като кома — каза тя, — каквато не сме виждали досега. При нормална кома определени части от мозъка се изключват. Само най-дълбоките и най-примитивни участъци продължават да функционират. Предполага се, че това е защитен механизъм на тялото, който позволява на мозъка или органите да се излекуват. Но тези пациенти показват някаква остатъчна активност във всички части на мозъка, и все пак не реагират на никакво лекарство или стимул.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)