Тайната на фараоните [bg]
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #13
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-05-3
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на фараоните [bg]». Краткое содержание книги:
Сандекър извади пурата от устата си и погледна към Тери Карутърс, своя помощник. Тери беше завършил „Принстън“, беше невероятно умен, никога не оставяше несвършена работа и великолепно изпълняваше заповеди. Всъщност той беше твърде добър, за да следва чужди заповеди, помисли си Сандекър, но изглежда нямаше склонност да поема инициатива.
— Тери — каза Сандекър.
— Да, господин вицепрезидент.
— Не съм стоял на писта така дълго, откакто летях с пътническите самолети — обясни Сандекър. — И за да добиеш представа колко отдавна е било, тогава „Браниф“ бяха на върха.
— Това е интересно — каза Тери.
— Нали, нали? — каза Сандекър с глас, който предполагаше, че има предвид нещо друго. — Защо ни бавят според теб? Заради времето?
— Не — отвърна Карутърс. — Когато проверих, времето беше идеално по цялото Източно крайбрежие.
— Пилотите са загубили ключовете?
— Съмнявам се, сър.
— Е… може да са забравили пътя до Италия?
Карутърс се засмя.
— Почти съм сигурен, че имат карти, сър.
— Добре — рече Сандекър. — Тогава защо според теб вторият по важност човек в Америка виси на пистата, когато трябва вече да лети във ведрото небе?
— Ами наистина не знам — заекна Карутърс. — Тук съм с вас през цялото време.
— Да, така е, нали?
Настъпи кратка пауза, в която Карутърс осмисляше накъде бие Сандекър.
— Ще отида до кабината да разбера.
— Или това — каза Сандекър, — или ще изпадна в истеричен пристъп от трето ниво и ще те накарам да провериш цялата национална система за контрола на въздушния трафик.
Карутърс разкопча колана си и се изстреля. Сандекър дръпна отново от пурата и забеляза, че двамата агенти от Тайните служби, назначени да охраняват кабината, се опитват да потиснат смеха си.
— Ето това наричам много поучителен момент — каза им той.
След малко телефонът на подлакътника на креслото му започна да свети. Той вдигна.
— Господин вицепрезидент — каза Карутърс. — Току-що сме научили за инцидент в Средиземно море. Имало е терористична атака над малък остров до брега на Италия. Довел е до някаква токсична експлозия. Целият въздушен трафик е отклонен, спрян или пренасочен.
— Разбирам — каза Сандекър, отново сериозен. Усети в гласа на Карутърс и нещо повече. — Някакви други подробности?
— Само това, че първите новини оттам идват от старата ви организация, НАМПД.
Сандекър беше основал НАМПД и водеше организацията почти през цялото ѝ съществуване, преди да приеме поста на вицепрезидент.
— НАМПД? Как така те първи са узнали за това?
— Не съм сигурен, господин вицепрезидент.
— Благодаря, Тери. Най-добре се върни на мястото си.
Карутърс затвори и Сандекър веднага набра офицера за свръзка.
— Свържи ме с щаба на НАМПД.
Отне няколко секунди да се осъществи връзката и след малко Сандекър вече говореше с Руди Гън, който беше помощник-директор на НАМПД.
— Руди, тук е Сандекър — каза той. — Разбрах, че сме се забъркали в инцидент в Средиземно море.
— Точно така — каза Руди.
— Дърк ли е?
Дърк Пит сега беше директор в НАМПД, но по времето на Сандекър той беше неговият най-голям актив. Дори сега прекарваше повече време на терен, отколкото в офиса.
— Не — каза Руди. — Дърк е в Южна Америка по друг проект. Този път са Остин и Дзавала.
— Ако не е единият, ще е другият — оплака се Сандекър. — Кажи какво знаеш.
Руди му обясни какво знаят и какво не и после изтъкна, че вече е разговарял с командващия офицер на италианската брегова охрана и с директора на една от италианските разузнавателни служби.
— Нямам вести за Кърт или Джо — призна Руди. — Капитанът на „Морски дракон“ каза, че са слезли на брега преди часове. Оттогава — нищо.
Друг вероятно би се зачудил защо двама мъже ще правят нещо толкова откачено, като да навлязат в токсична зона само с импровизирани защитни костюми, но Сандекър беше наел Остин и Дзавала именно защото са хора, които биха го направили.
— Ако някой знае как да се грижи за себе си, това са тези двамата — каза той.
— Съгласен съм — отвърна Руди. — Ще ви държа в течение, ако желаете, господин вицепрезидент.
— Ще съм ти благодарен — каза Сандекър, когато двигателите започнаха да вият. — Изглежда потегляме. Когато говориш с Кърт или Джо, кажи им, че пътувам натам, и ако не се ометат оттам бързо, може сам да ги посетя.