Тайната на фараоните [bg]

— Я се огледай. Какво виждаш?

— Нямаш ли си друга работа — отвърна Джо. Все пак погледна във всички посоки. — Синьо небе, блещукаща вода. Хора, които са щастливи, че са живи. Макар да съм сигурен, че ти си забелязал нещо лошо във всичко това.

— Именно — каза Кърт. — Забелязах. Всички сме тук. Всички оцелели. Освен човека, с когото най-много бих искал да говоря: доктор Амброзини.

— Аз я огледах добре, когато се качихме на борда — каза Джо, докато слагаше захар в кафето си. — Не те виня, че искаш да я видиш отново. Кой не би искал да си поиграе на чичо доктор точно с тази докторка?

Тя определено беше привлекателна, но Кърт искаше да говори с нея по други причини.

— Ако щеш вярвай, но съм по-заинтригуван от мозъка ѝ.

Джо изви вежда и после небрежно отпи от кафето си — жест, който казваше: „Ама разбира се“.

— Сериозно ти говоря — настоя Кърт. — Искам да ѝ задам няколко въпроса.

— Например „Какъв ти е телефонният номер“? — попита Джо. — Последвано от „Твоята каюта или моята?“

Кърт не се сдържа и се изсмя.

— Не. Когато бях при операционната, тя каза някои неща, които ми се сториха странни. Като че ли знаеше нещо за онзи тип, който се опита да ни убие. Да не споменаваме факта, че нарече инцидента нападение от самото начало, още в зова за помощ по радиото.

Джо го погледна замислено.

— Какво намекваш?

Кърт сви рамене, сякаш беше очевидно.

— Товарен кораб гори до брега, тъмен дим се носи към острова, хората падат мъртви заради него: това е бедствие. Инцидент. Аз бих го нарекъл дори катастрофа. Но нападение?

— Това са силни думи — каза Джо.

— Също като кафето — отвърна Кърт.

Джо се загледа в далечината.

— Мисля, че разбирам накъде биеш. И макар че обичам да съм гласът на разума, все пак се чудя как така е знаела достатъчно, за да събере тези хора и да запечата цяла стая достатъчно бързо, за да избегнат съдбата на останалите в болницата. Дори за лекар това е изумително чевръста реакция.

Кърт кимна.

— Но това е реакция на човек, който вече очаква да се случи нещо такова.

— Някакъв план за действие.

— Или стандартна оперативна процедура.

Кърт се огледа. Трима италиански моряци ги наблюдаваха. Това беше просто формална стража и моряците не изглеждаха особено заинтригувани от задачата си. Двама се бяха облегнали на перилата и разговаряха тихо в другия край на палубата. Третият стоеше по-близо и пушеше цигара до малък механичен кран.

— Мислиш ли, че ще можеш да разсееш пазачите?

— Само ако обещаеш да се промъкнеш покрай тях и да вдигнеш такава суматоха, че да решат да ни изхвърлят през борда — каза Джо.

Кърт вдигна ръка, сякаш полагаше клетва.

— Тържествено се заклевам.

— Добре тогава — каза Джо, като допи кафето си. — Да действаме.

Джо стана и тръгна нехайно към третия пазач, който единствен беше достатъчно близо, за да има значение. Последва разговор, при който Джо жестикулираше усилено, за да привлича погледа на пазача.