Тайната на фараоните [bg]

— Отказват се — каза Шакир.

— Не всички — отвърна Хасан.

Долу на пясъка един от мъжете направи избора, на който Шакир се надяваше. Огледа останалите, прецени разстоянието до върха на дюната и се затича.

Няколко секунди изминаха, преди другите да осъзнаят какво е намислил: да довърши състезанието пеша и да спечели наградата. Финишът беше само на около четиристотин и петдесет метра и щом превалеше билото на дюната, той щеше само да се спуска.

Другите хукнаха след него и скоро петима мъже вече тичаха към върха на дюната, превалиха върха ѝ и се спуснаха от другата страна.

В известни отношения спускането по мекия пясък беше дори по-трудно от изкачването. Вятърът беше оформил тази дюна като стръмна вълна и двама мъже се препънаха, паднаха и започнаха да се търкалят неконтролируемо. Един осъзна, че ще е по-бързо просто да се пързаля, и когато стигнало най-стръмния участък, скочи надолу и се плъзна по корем петдесетина метра.

— Май все пак ще имаме победител — каза Шакир на Хасан. Обърна се към пилота. — Откарай ни до финала.

Хеликоптерът обърна и започна да се спуска, следвайки дългата диагонална линия, прокарана през пустинята. Тази линия се наричаше Арабски нефтопровод. Помпена станция в основата му служеше като финал на състезанието.

Хеликоптерът кацна до нея, вдигайки вихрушка от пясък и прах. Шакир свали шлема си и отвори вратата. Излезе от кабината със сведена глава, после тръгна към няколко мъже с черни униформи като униформата на Хасан.

В друго време и на друго място Шакир можеше да бъде кинозвезда. Висок и слаб, със загоряло лице, твърда кафява коса и солидна четвъртита челюст, която изглеждаше способна да издържи камилски ритник, той беше хубав по един обветрен начин. Излъчваше увереност. И макар че носеше същата униформа като мъжете около него, поведението му беше по-различно — като на крал сред плебса.

През изминалите години Шакир беше член на египетската тайна полиция. При режима на Мубарак, който бе управлявал Египет трийсет години, той бе втори в командването на службата, откриваше врагове на правителството и удържаше прилива на въстаниците по време на така наречената Арабска пролет, която беше обърнала страната с главата надолу, полагайки началото на ера на хаос според Шакир и другите като него. Години по-късно този хаос едва бе започнал да утихва, не и без значителна помощ от страна на Шакир и останалите, които изграждаха наново силовата структура на страната от новото си място в сенките на частната промишленост.

С уменията, които бе придобил в служба на страната си, Шакир изгради организация на името на Озирис. И благодарение на нея стана богат. И макар че тя не беше престъпна организация в строгия смисъл на тази дума, въртеше бизнес с размах и репутация. Ако Шакир не бъркаше, скоро „Озирис“ щеше да контролира не само Египет, но и по-голямата част от Северна Африка.